ECRE: The decision of the Court of Justice of the EU may constitute a new element that justifies the re-examination of the request for protection on the merits content_creator February 12, 2024

ECRE: The decision of the Court of Justice of the EU may constitute a new element that justifies the re-examination of the request for protection on the merits

ECRE: The decision of the Court of Justice of the EU may constitute a new element that justifies the re-examination of the request for protection on the merits

На 8 февруари 2024 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) публикува решението си по делото A.A. (C-2016/22), с което установи, че всяко решение на СЕС може да представлява нов елемент при разглеждането на последваща молба за международна закрила.

Жалбоподателят е сирийски гражданин, който е напуснал Сирия през 2012 г. от страх да не бъде призован да служи във въоръжените сили или да бъде арестуван, ако откаже. Германия тохвърля молбата му за бежански статут, но му предоствя хуманитарен, срещу което той възразява. След решение на СЕС, което се произнася по възражението на сирийския гражданин и зачитащо неговото правото на бежански, а не хуманитарен статут, жалбоподателят подава последваща молба за закрила с аргумента, че това решение представлява нов елемент.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:

1)      Член 33, параграф 2, буква г) и член 40, параграфи 2 и 3 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила

трябва да се тълкуват в смисъл, че:

всяко решение на Съда, включително такова, което се ограничава до тълкуването на разпоредба от правото на Съюза, която е била в сила към момента на приемане на решение по предходна молба, представлява нов елемент по смисъла на посочените разпоредби, независимо от датата, на която е постановено, ако значително увеличава вероятността кандидатът да отговаря на условията за получаване на международна закрила.

2)      Член 46, параграф 1, буква а), подточка ii) от Директива 2013/32

трябва да се тълкува в смисъл, че:

допуска, без обаче да изисква, държавите членки да оправомощават своите съдилища, когато отменят решение, с което последваща молба се отхвърля като недопустима, да се произнасят сами по тази молба, без да трябва да я връщат на решаващия орган за ново разглеждане, при условие че посочените съдилища спазват гаранциите, предвидени в разпоредбите на глава II от тази директива.

Целия текст на решението си по делото A.A. (C-2016/22) на български език ее достъпно тук.

Повече информация може да получите в правния бюлетин на ECRE ELENA Weekly Legal Update.