Пакт на Илюзията за Управление на Миграцията
На 12.06.2026г официално започва прилагането на Пакта на ЕС за миграцията и убежището, приет след дългогодишен процес на преговори през 2024 г. Пактът представлява набор от нови правила за управление на миграцията и за създаване на обща система за убежище в ЕС. Безпрецедентно новите европейски миграционни правила са главно под формата на регламенти с пряко обвързващо действие за страните членки.
Новите общи европейски правила обаче нямат много общо с утвърдената международна рамка на бежанското право. Със сериозно заобикаляне на основни международни принципи като достъп до територия, достъп до процедура за убежище, индивидуално разглеждане на бежанската история, на фона на Пакта, Женевската конвенция за статута на бежанците се превърща в просто един формален документ.
Пактът основно следва логиката на екстернализация на проблемите, „аутсорсвайки“ отговорността към външните граници и отвъд без задълбочено и комплексно адресиране на първопричините за миграционните потоци към Европа, без разработени легални и безопасни канали за достъп до територията на ЕС и без ефективен и силен мониторинг за спазването на основните права на мигранти и търсещи убежище.
За България Пактът означава изцяло нова система за международна закрила. Сред новите ключови елементи са:
- Задължителен скирнинг на всички лица на територията на страната с цел предварителна оценка на достъпа им до процедура за убежище.
- Въвеждане на гранични процедури за закрила и гранични процедури за връщане за хора, чиито шансове за получаване на статут са предварително дефинирани като ниски.
Две години за подготовка по принцип не са малко време предвид бюджета, който страните членки получават и процесите по адаптиране и изграждане на нова инфраструктура като миграционни центрове и бежански лагери. Въпреки това страната ни посреща официалната дата за стратиране на Пакта без готова и приета национална законова рамка за неговото приложение.
До 12 юни 2026 г. държавите членки са задължени да въведат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да синхронизират националния си закон с европейската правна уредба и да съобщят тези разпоредби на Комисията. В опит да се спазят някакви срокове, на конвер и в последния момент, бяха изготвени три законопроекта, свързани с приложенето на Пакта, включително проект на изцяло нов закон за международната закрила. Към 12.06.2026 нито един от законопроектите не е финализран и гласуван в парламента.
Посрещаме официалната дата и при пълна неяноста относно функционирането на един от малкото предвидени в Пакта механизми за мониторинг на спазването на основните човешки права. Въпреки че институцията на омбудсмана е предвидена да поеме мониторинговата роля в центровете за скрининг, необходимите законодателни промени все още не са приети. Липсва яснота и относно това дали ще бъдат осигурени адекватни ресурси, без които ефективният и независим мониторинг остава под сериозен въпрос. Показателна за ситуацята е и пасивната роля на съдилищата. Въпреки въвеждането на изцяло нови правила с Пакта, липсата на приета национална правна рамка за неговото прилагане и отсъствието на изричен акт, който ясно да дефинира приложението спрямо Пакта на действащия повече от 20 години Закон за убежището и бежанците, липсва каквато и да е реакция от страна на съдебната система. Това поражда допълнителни въпроси за нейната институционална подготвеност адекватно да гарантира правна сигурност в условията на сериозен нормативен преход.
Всичко това ясно демонстрира, че България за пореден път пропуска исторически момент да пресомисли и да направи един задълбочен, съвременен анализ на миграционната си политика. Това продължава да се случва въпреки стратегическата ѝ роля като една от най-комплексните сухопътни външни граници на ЕС и непосредствената ѝ близост до региона на Близкия Изток, регион с висок потенциал за глобална дестабализация.
Към 12.06.2026 г. страната продължава да редуцира миграционната си политика до две доминиращи и ограничени парадигми. От една страна стои подходът на „охрана на границите на всяка цена“, при който цената нерядко се измерва в сериозни нарушения на основни човешки права. От друга страна е хроничното възприятие за България като единствено транзитна територия — позиция, която освобождава институциите от отговорността да изграждат дългосрочни интеграционни политики. Тази ограничена и реактивна визия не само продължава да доминира публичния и институционалния дискурс, но беше допълнително институционализирана в приетата в края на миналата година Национална стратегия за управление на миграцията и убежището за периода 2025–2030 г.
И в навечерието на 12.06.2026 продължава отказът на България да се изправи пред реалностите: реалността на съвремените геополитически събития, реалността на неизбежния процес да се превърне от транзитна към имиграционна страна, който вече е в ход, и пред отговорността за реалните нарушения на основни човешки права особено на външните граници.
автор : Десислава Тодорова – експерт Застъпничество, ЦПП „Глас в България“
Публикацията е част от „Харта-Пакт: Новият Пакт на ЕС за миграция и убежище и Хартата на ЕС“, изпълняван в рамките на Проект „Партньорство между организациите на гражданското общество за въздействие върху правата и ценностите“ (Проект „Пакт“) и е финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС).
