… През 1959 г. в навечерието на независимостта на Мали прочутият френски натуралист и изследовател Теодор Моно пише, „Мали се възцари от пепелта„. Въпросът, който изгаря устните ни, е: За каква пепел точно е говорил Моно тогава? Мали е една от най-бедните държави в света, но под сушавите й земите се крият огромни богатства, а какво има в сърцето й? Какво раздира душата на Мали днес и има ли надежда за хората й, някои от които, в търсене на спасение, стигат чак до България?
Мали е една от най-големите африкански държави с площ (1 241 238 кв. км) и население от 18 милиона души. Част е от великата Малийска империя, съществувала между 13-и и 16-и век, която била позната в Средновековна Африка с управлението на първия владетел на Мали Сунджата Кейта, автор на “Хартата на Курукан фуга ”, обявена през 2009 г. за нематериално културно наследство от ЮНЕСКО. Изготвена през 1236 г., за повечето африканци тази харта е първата “декларация за правата на човека”. Тя утвърждава мира, премахва робството и въвежда редица други правила, които улеснили живота в общност. Името на Мали отеква чрез пътеписите на Манса Муса (1324-1325), който толкова прославя страната из Северна Африка и Близкия изток, че хубостта, която той представял, оставила трайна следа. Идвайки от Мали, той похарчил толкова голямо количество злато в Египет, че цената на златото паднала осезаемо. (Simonis)
Уви! Прекрасната Мали се сринала заради конфликтите покрай наследяването на властта. А това, което я довършило, били френските колонисти, които я преименували на Френски Судан. Но страната се възстановила отново, когато при обявяването на независимостта си през 1960 г., си възвръща името Мали. Оттогава насам, обаче, Мали е разтърсвана от бунтове и конфликти. Управлявана от смесен режим, Република Мали има начело президент, избран чрез всеобщи избори. Той на свой ред назначава министър-председател, който съставя правителство, което пък трябва да бъде одобрено от президента. Населението на Мали е представено от различни етнически групи, повечето от които са с общи исторически корени и сходни културни и религиозни традиции. Изключение правят туарегите и маврите, които са номадски племена, родствени със северно-африканските бербери. Туарегите представляват 10% от населението на Мали и населяват предимно северната част на страната.
След като получава независимостта си от Франция през 1960 г., Мали е трайно разклатена от туарегските въстания. С времето движението се разраства. Последният етнически конфликт започва през 2012 г. Той е най-дълъг и най-кръвопролитен с 2797 загинали само между 19.09.2019 и 19.09.2020 г. (ACLED 2019). Обхваща предимно Азавад – регион в северната част на страната, където туарегите са мнозинство. Основна цел на бунтовниците-туареги е да бъде извоювана независимостта на областта от централното правителство. Подкрепящите ги ислямистки фракции пък се борят за установяване на правната система на шериата в цялата страна или в част от нея. Различията в целите са и една от основните причини за разпадането на съюза между отделните групировки.
През първия етап на военните действия бунтовниците успяват да установят контрол над голяма част от Азавад и обявяват неговата независимост. По-късно възникват противоречия между отделните бунтовнически фракции. Част от противниците на правителството са организирани в по-скоро светски настроеното Национално движение за освобождението на Азавад. Смята се, че някои от членовете на движението са ветерани от гражданската война в Либия. Други от групите изповядват радикални форми на исляма (сред тях има и представители на международни терористични организации като Боко Харам и Ал-Кайда). Конфликтът между отделните групировки прераства във въоръжен сблъсък, като представителите на Националното движение са победени от ислямистите и принудени да отстъпят от всички по-важни градове в северната част на Мали.
Междувременно се формира международна военна коалиция, която получава разрешение от Съвета за сигурност на ООН да се заеме със стабилизирането на положението в страната. Коалицията се състои от други африкански страни (Чад, Нигер, Нигерия и др.) и от държави-членки на ЕС, като водеща роля има Франция. Вследствие на продължаващата дестабилизация в страната мироопазващата мисия на ООН подновява мандата си през юни 2019 г. Същевременно мисията в Мали е сред най-неуспешните мироопазващи мисии на ООН. Тя няма мандат за борба срещу терористичните групировки, активни в страната.
Мали се намира в сложна ситуация на несигурност и управленческа криза. Участниците в действащия конфликт са сепаратистите, ислямистите групировки и централната власт. Според ООН ситуацията със сигурността в страната се е влошила за последните години, след като въоръжените сблъсъци в северната част започват да обхващат и централните райони на Мали. Извършени са атентати и в столицата Бамако.
Все повече тревога буди и ситуацията с правата на човека. Установени са сериозни нарушения от страна на всички участници в конфликта: В резултат на сблъсъците смъртта си намерили множество цивилни граждани. В териториите, контролирани от ислямистите, населението е заплашвано от преследване и тормоз и принудено да посещава джамиите, и да спазва радикалните форми на исляма. Малийската армия прилага методи на мъчение спрямо заподозрени в сътрудничество с ислямистките групировки. Извършват се произволни арести, липсва справедлив процес и достъп до правна защита. Съдебната система е нефункционираща.
Изключително сериозна и рискова е ситуацията на децата в Мали. Расте броят на децата загинали или ранени от поставени взривни устройства. Множество деца са принудени да напуснат домовете си вследствие на въоръжените сблъсъци. Задълбочава се и хуманитарната криза. Мали е сред най-бедните страни в света. Според последния доклад на Генералния секретар на ООН от октомври 2019 г., 700 000 души са били изложени на остра липса на храна, а 1,6 млн. деца са в спешна нужда от хуманитарна помощ.
Свободата на словото също е застрашена след като има случаи на преследване, задържане и тормоз над журналисти. Вследствие на всичко това нарства броят на малийски граждани, които са вътрешно разселени или принудени да напуснат пределите на страната.
Мали продължава да бъде разтърсвана от метежи и терористични акции. Последните новини съобщават за масирани терористични атаки. През август 2020 г. разбунтували се военни, недоволни от управлението на страната, арестуваха президента и премиера. Президентът Ибрахим Бубакар Кейта беше принуден да подаде оставка. Държавата се управлява от преходно правителство, на което предстои трудната задача да бъде припознато от международната общност. Това припознаване е важно за Мали, тъй като страната е изключително зависима в икономическо отношение. Военните взимат властта с идеята да я стабилизират от задушаващата корупция.
Засега имат широка подкрепа сред населението, което въпреки задълбочаващата се криза и неспирните терористични атаки, не губи надежда. Може би точно това има в сърцето на Мали – надежда. Защото, както казва народът там: „Осиротяваме не когато изгубим родителите си, а когато изгубим надеждата“. Същият този народ, чийто различни етноси от векове живеят в мирно съжителство. Същият този народ, който успява да спаси ценни ръкописи от терористични групировки, които през 2013 г. подпалват библиотеката на легендарния град Тимбукту – древно селище с огромен принос не само за развитието на ислямската, но и за световната цивилизация, книжовен център, където са писани и преписвани десетки книги. Легендарният Тимбукту, разказите за чиито богатства, златни дворци и високи кули са омайвали Средновековна Европа. Една ислямска пословица казва: „Солта идва от север, златото – от юг, а божиите слова и съкровищата на мъдростта – от Тимбукту“. И може би наистина, освен надежда, в сърцето на Мали има и мъдрост, защото където има мъдрост, има и надежда.
