Китен като черга – с просторни поля, реки от сини нишки и градове с цветовете на слънчево бъдеще. Такъв е Беларус, втъкан в картата на света между няколко страни от бившия Източен блок, едната от които и самата Русия. Държава, устояла на времето, било то самостоятелна или като част от княжество, тя винаги е разчитала на своя народ и неговото доверие и обич. Само че през последните месеци страната се е обърнала именно срещу гражданите и срещу техния интерес, потушавайки жестоко протестите им и обръщайки гръб на исканията им. Сякаш беларуският народ крещи под вода и се дави в собствената си държава.
Историята на Беларус започва през III-ти век, когато по земите му се заселват балтийците. След няколко века идват и славянски племена, които бързо асимилират предхождащите ги заселници. Областта на днешен Беларус е била част от Киевска Рус и от Великото литовско княжество, което през XVI в. се обединява с Полското кралство в Полско-литовска държава, т.нар. Жечпосполита. Два века по-късно обаче беларуските територии биват включени в Руската империя, а в залеза на Първата световна война страната обявява своята независимост и става Беларуска народна република. Тя просъществува само година, тъй като източната ѝ част е завладяна от Червената армия, а западната остава част от Полша. По време на Втората световна война нацистката армия опустошава беларуските градове, като след нейния край почти всички са изградени наново от нулата. Беларус е една от държавите в Съветския съюз, а своята независимост обявява през 1990 г. Само три години по-късно е приета новата национална конституция, според която функциите на министър-председателя се поемат от президента. Изборите през същата 1994 г. са спечелени от Александър Лукашенко, чието управление продължава и до днес, а той често е наричан „последния диктатор на Европа“.
Управлението на Лукашенко е определяно от мнозина като авторитарен режим. Още през 90-те години на миналия век, с цел да се утвърди непоклатимостта на властта на Лукашенко, негови противници са били отвличани и убивани. Но като че ли тези несправедливости и зверства биват отразявани само от западни медии – все пак спрямо Индекса за свобода на пресата Беларус заема 153-то място сред 180 държави. Въпреки това, протестите, започнали по време на президентските избори през август миналата година, предизвикаха истински международен фурор.
Влошаваща се икономика, лошо справяне с икономическите и здравни последици от КОВИД-19, множество хапливи, необосновани и женомразки коментари от Лукашенко – това са само няколко от редицата причини за спад в популярността на беларуския президент. В предизборните седмици ескалират произволните арести, политически мотивираните обвинения и репресиите срещу опозиционните кандидати, техните поддръжници, както и срещу активистите и независимите медии. Сред опозицията се откроява най-вече Светлана Тихановская – младата жена е не само кандидат за президент, но и застава начело на протестите на улицата. Въпреки привидно безапелационната победа на Лукашенко на изборите с 80 на сто, резултатите са подложени на съмнение, а Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа отбелязва, че от достоверни източници разбира за повсеместни нередности и лоша административна работа. Из цялата страна бързо се разпростират мирни протести, но въпреки това са брутално потушени от силите за сигурност, т.нар. силоваци. Хора, разпознати като лидери на опозиционните протести, биват арестувани или дори насилствено екстрадирани. Позицията на Беларус на арената на външната политика се влошава неимоверно, като само Русия я подкрепя финансово, докато Европейският съюз и редица други страни налагат санкции заради липсата на честност и прозрачност на изборите, както и заради суровото нарушаване на човешки права.
Свободата на словото в Беларус е една от най-големите жертви на режима на Лукашенко, особено през последната година. Само между май и октомври 2020 г. са документирани над 400 случая, в които независими журналисти или представители на медийни организации биват арестувани, изтезавани или малтретирани, като по този начин се възпрепятства нормалното провеждане на работните им задължения, които са да отразяват случващото се, да намират истината. Вестници като „Комсомолская правда в Беларус“ не биват допускани до печатниците със статии, критикуващи властта, а лицензите на онлайн новинарски сайтове биват спирани от управляващите без никакви аргументи
Третирането на жените също предизвиква остри реакции. Светлана Тихановская получава не една или две анонимни заплахи, за да оттегли кандидатурата си за президент. Много жени политически активистки и журналистки биват предупредени, че ако не престанат с действията си, техните деца ще бъдат отнети. Не са рядкост проверките по домовете на подобни дами, в опит да се открият нередности и позовавайки се на Указ №18, всъщност да вземат децата и да ги настанят в държавна институция. Потресаващ е и случаят на активистка от град Гомел, която е привикана в полицията, заедно със своя приятел. Пред Амнести Интернешънъл тя разказва: „Попитаха ме защо съм се опитала да заснема тяхното посещение в дома ми и това, че ме шпионират, а аз отвърнах, че съм искала да се защитя. Тогава един от тях каза: „Е, сега не снимаш, ние можем да те изнасилим и ти даже няма да можеш да го докажеш“.
Позовавайки се на административното право, често дори на мирно протестиращи се налагат санкции, които нерядко са по-сурови и от тези на криминално проявени. Само между 9 и 12 август са били задържани 6 700 протестиращи, а до средата на ноември броят на задържаните възлиза на 25 000, а близо 700 души имат повдигнати обвинения. Експертите по правата на човека от ООН са получили 450 признания от лица, малтретирани по време на тяхното задържане. Силите на реда обикновено са цивилни и използват гумени куршуми, изстреляни от близко разстояние в тълпите, както и зашеметяващи гранати и други предмети, целящи разпръсването на хората. Редно е да се отбележи също, че Беларус все още прилага смъртно наказание.
Ситуацията в Беларус в момента би могла да се обобщи с думи на Нобеловия лауреат за литература Светлана Алексиевич, а именно „Лъжата се е превърнала в ритуал. Вече почти никой не говори истината. Нейният глас се чува все по-рядко.“ и „Има ли нещо по-ужасяващо от хората?“. Беларус е страна с минало и с бъдеще, ала е заключена в настояще, в което разлистващата се като цвете идея за свободата и честността бива накъсвана на парченца и поставяна в хербария на забраненото, а страниците на закона се превръщат във фунийки, с които „силоваците“ да стрелят с гумени куршуми и обиди по хората, желаещи, от своя страна, техният избор като граждани просто да има значение.
