Бурж ал Баражне възниква през 1948г. Няколко месеца след създаването на израелската държава, съседни арабски държави обявяват война на Израел. Израел печели войната, с което се поставя началото на вълни от палестински бежанци, напускащи територията на новосъздадената държава. Следващата голяма бежанска вълна е през 1956г по време на кризата в Суецкия канал при нарастващото напрежение между Египет от една страна и Израел, Франция и Великобритания от друга. Следва шестдневната война през 1967г с участието на Израел, Египет, Йордания, предизвикваща поредна вълна от палестински бежанци към Ливан. Последната масова вълна на палестински бежанци е в резултат на започналата през 2011 г война в Сирия. Към 2016г 53 000 палестинци, които преди това са регистрирани като бежанци в Сирия, поради войната там тръгват към Ливан в поредно търсене на убежище.
Според една приблизителна статистка около 450 000 палестински бежанци са регистрирани в Ливан. Повече от половината от тях са разпределени в 12 официални бежански лагера под управлението на Агенцията на Организацията на обединените нации за подпомагане и работа с палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA). Животът в лагерите е съпроводен с мизерия, кризи, конфликти, насилие. През 2020г Агенцията обявява, че се намира в безпрецедентна фаза в своята история, изправена пред драстична липса на финансиране, предизвикателствата на динамиките и размириците в региона, пандемията от Ковид-19. Според UNRWA палестинските бежанци живеят в пандемията на вируса, задълбочаваща пандемията на задушаваща бедност.
Ливан възприема присъствието на хилядите палестинци като риск за националната сигурност поради демографски, политически и икономически причини. Към 2016г палестинските бежанци представляват 8% от населението на страната. Преобладаваща част от тях са сунити, което може да наруши крехкото съотношение между шиити и сунити както и между християни и мюсюлмани в ливанското общество. Ливанците обвиняват палестинските бежанци и за участието им в ливанската гражданска война между християни и мюсюлмани в периода от 1975г до 1990г. Палестинците чрез „Палестинското освободително движение“ вземат участие в гражданската война на страната на милициите на мюсюлманите, които се сражават срещу тези на християните в Ливан. От своя страна милициите на християните се считат отговорни за клането в бейрутските бежански лагери Сабра и Шатила, където са убити хиляди цивилни от палестински произход.
В документален филм за живота на бежанците в Бурж ал Баражне 27-годишният палестинец Махер Юнес, роден в Ливан, споделя: „Мечтая си да живея някъде другаде. Да водя един различен живот. В страна, където животът на човека има стойност и където има бъдеще. Като палестинец начинът да напусна Ливан е или да се оженя за някого с документи или да платя на трафикант и избягам, като по този начин поставя на риск живота си.“ Обитателите на Бурж ал Баражне не могат да напускат лагера свободно. Достъпът до „Мястото на погребаните живи“ се контролира от ливанските власти. Въпреки че живеят повече от 60 години в Ливан палестинските бежанци нямат право на свободно придвижване, изключени са от упражняването на редица професии както и от правото да гласуват, могат да придобиват собственост само по изключение, а и ливанската държава на практика им отказва възможност за ливанско гражданство. През 2018г ливанското правителство затяга още повече рестриктивния режим за работа, при което палестинските бежанци се третират като чужда работна ръка. Властите в Ливан им изискват специално разрешение за работа. Според UNRWA две трети от палестинските бежанци в Ливан живеят под границата на бедността. Палестинците виждат в нововъведените рестрикции поредната дискриминационна мярка спрямо тях.
Ливанското правителство аргументира рестриктивната си политика с довода, че ако се предложат възможности за интеграция, палестинците по-трудно ще се завърнат „у дома“. Къде е това „у дома“ обаче? За повече от 60 години, едно временно решение се е превърнало в постоянен дом и родно място на няколко поколения палестинци. Две трети от палестинците в Бурж ал Баражне са на възраст под 40 години. В същото време, Израел отказва право на връщане на онези, които са напуснали страната след 1948г. Палестинските бежанци няма къде да се върнат.
В документалната поредица за Бурж ал Баражне, 25-годишен палестинец, роден в лагера, споделя: „Няма нищо хубаво в нашия живот. Нямаме дори хубави спомени…Миналото ни е катастрофа. Настоящето ни е мъченичество. Добре че нямаме бъдеще…
Вдъхновяващата история на една палестинска бежанка от Ливан и нейното семейство прочетете тук!
