Топлите лъчи на парещото източно слънце, едва доловимият шум на Тигър и Ефрат, палмите, танцуващи под тихата мелодия на вятъра – това е само миг от иракското безвремие, само част от пъстрата мозайка на страната.
В миналото Ирак е бил място на блясък, на злато и култура, на музика и литература. Още от дълбока древност по земите му са стъпвали многобройни цивилизации, като тук са териториите на Месопотамия, т.нар. Двуречие или Плодороден полумесец, които биват завладени от персите и арабите, от монголите и османците. Столица на Аббасидския халифат, просъществувал между VIII и XIII в., е Багдад, който, редом с градове като Куфа и Басра, става основно книжовно средище на халифата.
След Първата световна война Ирак е под мандатна на Великобритания. Възвръща независимостта си през 1932 г., но все още е силно зависима от европейската държава. За кратък период Ирак е монархия, но през 1958 г. след военен преврат начело на страната застава Абдул Карим Касим. На небосклона на политиката настава буря – изгряват и залязват много и различни партии, като ключова и тук, както в Сирия, е Баас. През 1979 г. управлението на Ирак попада в ръцете на нейния представител Саддам Хусейн. Идването му на власт съвпада с Иранската революция от 1979 г., в отговор на която в Ирак започват масирани репресии срещу шиитското население. Само година по-късно е дадено началото и на Ирано-иракската война, продължила осем години, а през 1990 г. Саддам Хусейн започва военна кампания и срещу Кувейт, която също завършва с неуспех. Резултатите са катастрофални – икономиката на страната е в колапс, шири се безработица, народът гладува, избухват епидемии. Ирак започва да изнася петрол, за да внася стоки от първа необходимост. През март 2003 г. САЩ, Великобритания и други страни, без съгласието на ООН, започват военни действия срещу Ирак и за по-малко от месец окупират цялата държава, но през 2004 г. властта е върната в ръцете на иракското правителство.
На пръв поглед, това трябва да е щастлив завършек на мрачна страница от историята на Ирак, ала не така стоят нещата – различни суннитски, шиитски и кюрдски въоръжени групировки започват да действат, а страната е обречена на нестабилност. Арабската пролет не успява да „разцъфти“ тук, а през 2014 г. ИДИЛ завзема огромни територии от Ирак. Започва война между иракските сили и ДАЕШ, продължила до 2017 г. Днес Ирак е по-скоро територия на прокси война между Иран и САЩ.
Ирак е страна, в която живеят различни етнически и религиозни малцинства като например туркмени, йазиди, баха’и, асирийци. Изповядват се основно християнство и ислям, като шиитите преобладават в южната част на Ирак, където са и част от свещените им места – Наждаф, Кербала и Куфа. В северната част пък е Иракски Кюрдистан – автономния в рамките на държавата.
Изминалата 2020 г. беше белязана освен от пандемията и от продължаващата от 2019 г. вълна от протести из цял Ираксрещу безработицата, корупцията и неефективните социални услуги. Много от тези протести бяха сурово потушени, През май 2020 г. е избран новият министър-председател Мустафа ал-Казими, но протестите не стихват, а убийствата,опитите за убийства на протестиращи и осъждането на журналисти, особено в Иракски Кюрдистан, не са рядкост. През изминалата година са затворени и няколко лагера за настаняване на вътрешно разселени лица, чийто брой пък е близо милион и 300 хиляди за 2020 г. Любопитно е и че при почти 300 000 бежанци в Ирак, 91,3% от тях са в териториите на Иракски Кюрдистан.
По данни на ВКБООН за 2019 г. иракските граждани, търсещи и получили закрила в съседните държави, са 250 000, а в центровете на ДАБ в България към февруари 2021 г. има 52-ма иракски граждани. Сред най-често срещаните профили на кандидатстващите за бежански статут хора от Ирак са такива, конфронтирали се с влиянието на ИДИЛ, т.е. най- вече идващи от териториите им момчета и мъже, или суннити, както и хора, преследвани от ИДИЛ, политически активисти, подкрепящи опозиционни възгледи, дезертьори, журналисти, бивши членове на Баас, бивши членове на Иракските сили за сигурност, кюрдските въоръжени сили Пешмерга и други подобни групировки, хора от различни етно-религиозни малцинства, жени и деца.
Ирак е амалгама от култури, палитра от етноси и религии, ала платното на нейното настояще е потънало в сивота, а по ъгълчетата аленеят капки кръв. Въпреки че страната се опитва да се съгради отново от пепелта на конфликтите и от многобройните чужди намеси, тя все още не успява да обедини народа си и да го накара да ѝ се довери. Но всеки иракски гражданин, където и да е, не спира да я обича – Ирак, принцесата на Ниневия, с глас на лютня, корона от палми, коси от лъчи, очи – синева и душа, бушуваща като водите на Тигър и Ефрат…
ИСТОРИЯТА НА ФАНАР ХАЗЕМ И НЕЙНОТО СЕМЕЙСТВОТ ПРОЧЕТЕТЕ ТУК!
