- ВЪВЕДЕНИЕ
Терминът „климатични бежанци“ се използва в различни контексти, за да се привлече вниманието към проблема с разселването, причинено от климата, но липсва стандартизирано, правно обвързващо определение. Различни академични изследвания, международни организации като ООН и неправителствени организации използват този термин, за да опишат лица или групи, разселени поради екологични фактори, изострени от изменението на климата.
Понятието е предмет на непрекъснати дебати сред учени-юристи, политици и активисти, които обмислят как да адаптират съществуващите закони или да създадат нови рамки, за да отговорят на уникалните уязвимости и нужди на хората, разселени поради изменението на климата.
Понятието „климатични бежанци“ се отнася до отделни лица или групи хора, които са принудени да напуснат домовете си поради внезапни или постепенни промени в околната среда, които оказват неблагоприятно въздействие върху условията им на живот. Тези промени в околната среда могат да включват, но не се ограничават до повишаване на морското равнище, екстремни метеорологични явления като урагани или наводнения и продължителни суши. Терминът „климатичен бежанец“ често се използва, за да се привлече вниманието към човешкото измерение на климатичните промени, като се подчертава необходимостта от проактивни мерки за смекчаване на последиците от него и адаптиране към новите реалности.
Както беше посочено, терминът „климатичен бежанец“ не е общопризнат или кодифициран в международното право. Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г., която дава правното определение на понятието „бежанец“, не обхваща хората, разселени поради екологични фактори. Според конвенцията бежанец е лице, което е напуснало страната си поради „основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения“.
- ОБЩ КОНТЕКСТ И ОПИСАНИЕ НА ПРОБЛЕМА
- Фактори, определящи свързаното с климата разселване
Честотата и сериозността на природните бедствия и предизвиканите от изменението на климата събития се увеличават. Тези събития принуждават хората в световен мащаб да изоставят домовете и имуществото си, като понякога преминават националните граници. Само през 2022 г. 32,6 милиона души са били вътрешно разселени поради такива бедствия, което представлява 53% от всички вътрешни разселвания в световен мащаб през тази година[1]. Докладите на ООН и Световната банка[2] подчертават спешността и мащаба на проблема, като предполагат, че до 2050 г. бавно настъпващите климатични въздействия могат да принудят 216 милиона души в шест глобални региона да се преместят в рамките на собствените си държави, ако не бъдат предприети съществени интервенции.
Хората, разселени от климатични и екологични кризи, са изправени пред непосредствени и дългосрочни предизвикателства. Те включват липса на основни услуги и излагане на рискове като насилие и експлоатация, основани на пола. Общественото въздействие също е значително; честите разселвания намаляват устойчивостта на общността и засилват съществуващите уязвимости, като допринасят за цикли на бедност и по-нататъшно разселване.
- Изложение на проблема
Липсата на правна рамка за климатичните бежанци поражда различни предизвикателства, като например:
- Право на убежище: Без правна дефиниция климатичните бежанци може да нямат право на същата защита и помощ, която получават другите бежанци.
- Международна отговорност: Без конкретни международни норми не е ясно какви са отговорностите на държавите към климатичните бежанци.
- Количествена оценка и идентификация: Липсата на ясно определение затруднява количественото определяне на броя на засегнатите хора и оценката на техните специфични нужди.
- Разпределение на ресурсите: Несигурността по отношение на отговорността и категоризацията усложнява разпределянето на ресурсите за помощ и презаселване.
- Междусекторност: Факторите на околната среда често се пресичат със социални, икономически и политически фактори по сложен начин, което затруднява разграничаването на климатичните бежанци от тези, които са разселени по други причини.
Въпреки това се полагат усилия за адаптиране на съществуващите закони или за създаване на нови рамки, за да се отговори на уникалните нужди на тази нарастваща група разселени лица. В различни академични изследвания, предложения за политики и международни дебати се разглеждат начини за изменение на съществуващите закони за бежанците или за създаване на нови международни пактове, които да предоставят защита на климатичните бежанци.
Някои държави и регионални организации също започват да обмислят или прилагат национални политики за справяне с миграцията, предизвикана от климата.
- ПРАВНА РАМКА
- Международен правен контекст
Световните организации постепенно включват в своите рамки свързаното с климата разселване. Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменение на климата (РКООНИК) за пръв път призна проблемите на миграцията през 2010 г. и допълнително затвърди позицията си с Парижкото споразумение от 2015 г. Регионални органи като Африканския съюз и Южноамериканската конференция по миграцията също включиха разпоредби за разселване, предизвикано от бедствия.
- Инициативи и механизми на Европейския съюз
Основавайки се на предварително установени глобални рамки, през последните години ЕС приложи различни политически документи, насочени към разселването и миграцията, предизвикани от бедствия и климат. Нарастващата спешност на тези въпроси накара ЕС да призове за по-голямо внимание към свързаните с бедствия разселвания и миграция, особено тези, които се дължат на изменението на климата и влошаването на околната среда. Основният акцент е поставен върху превантивните мерки, изграждането на устойчивост и адаптивните стратегии.
За първи път ЕС официално обсъди миграцията и разселването, свързани с климата, през 2013 г. с работния документ на Комисията, озаглавен „Изменение на климата, влошаване на състоянието на околната среда и миграция“. В този документ бяха разгледани сложните взаимоотношения между миграцията, замърсяването на околната среда и изменението на климата. В него беше направен и преглед на инициативите на ЕС и текущите политически дебати в тези области. Оттогава насам бяха приети различни политики във връзка с миграцията и разселването, адаптирането към изменението на климата и хуманитарната помощ и помощта за развитие.
- Относно миграцията и разселването
В съобщението на Комисията от 2016 г. „Достоен живот“[3] се предлага широка гледна точка за принудителното разселване, но само накратко се споменават климатичните и екологичните причини за него. В работния документ на Комисията от 2016 г. се подчертава необходимостта от съсредоточаване на политиките върху миграцията, предизвикана от климата, и се призовава за увеличаване на усилията за намаляване на риска от бедствия и адаптиране към изменението на климата.
- Относно адаптирането към изменението на климата
В съвместното съобщение „Стратегически подход към устойчивостта“ от 2017 г.[4] се подчертава значението на устойчивостта при управлението на продължителни кризи, конфликти, замърсяването на околната среда и принудителна миграция. В него също така се посочва, че миграцията може да бъде валидна стратегия за справяне с екстремни външни въздействия, включително изменението на климата.
- За развитието и хуманитарната помощ
В Европейския консенсус относно хуманитарната помощ (2008 г.)[5] и в Европейския консенсус относно развитието (2017 г.)[6] се признава връзката между изменението на климата, влошаването на околната среда и принудителната миграция. Те подчертават значението на намаляването на риска и смекчаването на уязвимостта, особено в райони, предразположени към природни и климатични бедствия.
- Относно сигурността и отбраната
Стратегическият компас за сигурност и отбрана, одобрен през март 2022 г.[7], определя изменението на климата и увреждането на околната среда са не само заплахи сами по себе си, но и умножаващи риска фактори.
- Относно външното финансиране
ЕС разполага с финансови механизми като Инструмента за съседство, развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа (NDICI-GE) и Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП), за да подкрепя трети държави в справянето с миграцията и предизвиканото от климата разселване.
Като цяло ЕС все повече интегрира климатичните и екологичните фактори в своите политики в различни сектори. Това е видно от неговите стратегически документи, партньорства за развитие и инструменти за финансиране, като всички те са насочени към решаване на сложните проблеми, свързани с миграцията, изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда.
- Мястото на България
България не е основна дестинация за това, което обикновено се нарича „климатични бежанци“, но изпитва някои ефекти от по-широкия феномен на миграция и разселване поради екологични фактори. Ето някои начини, по които България може да се окаже засегната:
- Регионална динамика: България е част от Балканския маршрут – общ път за бежанците и мигрантите, които се насочват към Западна Европа. Въпреки че понастоящем повечето от тези мигранти бягат от конфликти, политическа нестабилност или икономически трудности, броят на хората, разселени поради фактори, свързани с изменението на климата, вероятно ще нараства в бъдеще. Това може да увеличи броя на мигрантите, които преминават през България или търсят убежище в нея.
- Политики на ЕС: Като член на Европейския съюз, България е обект на политиките и законодателството на ЕС по отношение на миграцията и убежището. Тъй като ЕС започва да се занимава все повече с въпроса за разселването, предизвикано от климата, това може да има политически последици за България, особено по отношение на граничния контрол, процесите на предоставяне на убежище и хуманитарната помощ.
- Вътрешни предизвикателства: Макар и да не е пряко свързана с климатичните бежанци, България е изправена пред собствен набор от екологични предизвикателства, включително замърсяване на въздуха и водата и ерозия. Те биха могли да изострят съществуващите социални и икономически проблеми, което потенциално може да доведе до вътрешно разселване. Това не би превърнало хората в „климатични бежанци“ съгласно настоящите международни определения, но би могло да допринесе за моделите на вътрешна миграция.
- Натоварване на ресурсите: Притокът на мигранти, независимо дали поради конфликти или поради климатични причини, може да доведе до натоварване на местните ресурси и услуги, включително жилищно настаняване, здравеопазване и социални услуги. България вероятно ще бъде изправена пред предизвикателства при интегрирането и подпомагането на увеличения брой мигранти.
- Геополитически опасения: Моделите на миграция, предизвикани от климата, биха могли да променят геополитическата динамика в по-широкия регион, което ще се отрази на външната политика и съображенията за сигурност на България.
- Права на човека: Като се има предвид, че България е поела ангажименти по отношение на международните стандарти за правата на човека, страната ще трябва да се ориентира в сложни етични и правни условия, когато става въпрос за третиране на хора, разселени поради екологични фактори.
От съществено значение е да се има предвид, че макар разселването, предизвикано от климата, да е все по-нарастващ проблем в световен мащаб, неговото въздействие върху България, поне пряко, досега е било сравнително ограничено в сравнение с други проблеми, обуславящи миграцията към и през страната. Въпреки това, тъй като изменението на климата продължава да изостря съществуващите уязвимости, това е въпрос, който може да стане все по-актуален.
Изготвил: Диляна Гитева
Експерт застъпничество, Център за правна помощ – Глас в България
Център за правна помощ – Глас в България, в партньорство с Фондация за достъп до права ФАР и Фондация „Мисия Криле“, публикува поредица от статии за страни на произход, лични истории на бежанци и становища с препоръки в рамките на изпълнението на проект “Ефективна правна помощ за бежанци и мигранти в България – продължение”. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България.
[1] https://www.internal-displacement.org/sites/default/files/publications/documents/IDMC_GRID_2023_Global_Report_on_Internal_Displacement_LR.pdf#page=5
[2] https://openknowledge.worldbank.org/entities/publication/2c9150df-52c3-58ed-9075-d78ea56c3267?fbclid=IwAR1pTmnapEvH8AqX_DLHVSDQ63s3S1SAUHKA-qC_ipnqIeAa-Pn8RddUqmQ
[3] https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/TA-8-2017-0242_BG.html
[4] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:52017JC0021&from=DA
[5] https://eur-lex.europa.eu/BG/legal-content/summary/european-consensus-on-humanitarian-aid.html
[7] https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-7371-2022-INIT/bg/pdf
