Център за правна помощ „Глас в България“, заедно с партньорските организации Фондация „Мисия Криле“ и Юра Хумана проведе дискусия, публична кръгла маса, на тема „Достъп до условия за прием на търсещи и получили закрила чужденци в контекста на новите Европейски правила“ . Събитието се проведе на 07 октомври, в гр. Пловдив, в Малката базилика – нов подновен емблематичен културно исторически обект, музей. Събитието се проведе на 07ми октомври т.г.
Дискусията бе първата такава, в рамките на текущия, и за трите организации, проект „Харта-Пакт: Новият Пакт на ЕС за миграция и убежище и Хартата на ЕС“ , част от инициативата „Партньорство между организациите на гражданското общество за въздействие върху правата и ценностите“ (Проект „Пакт“), финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС).
Основна цел на организаторите бе създаване на ефективна работна дискусия с широко участие на представители на държавната и местна власт, гражданския сектор и експерти на тема закрила, убежище и интеграция, която да доведе до практично разбиране за това как България може да изпълнява своите задължения по новия Пакт за убежище и миграция в Европа в контекста на преход от транзитна към приемаща държава.
Събитието бе приветствано от Проф. Доктор Елена Кантарева-Дечева, Директор на ОИ „Старинен Пловдив“ и бе организирано в два панела.
В първия панел с представители на местните институции беше поставен основният въпрос доколко България продължава да бъде възприемана единствено като транзитна страна, или реалностите и новите европейски миграционни политики показват, че тя все по-ясно се утвърждава и като имиграционна страна. В дискусията с представители на Община Пловдив, Комплекса за социални услуги за деца и семейства – Пловдив, Държавната агенция за закрила на детето и Дирекция „Бюро по труда“ беше изведена на преден план ключовата роля на местните институции за посрещането на конкретните потребности на мигрантите и осигуряването на достъп до основни социални услуги и заетост. Акцент беше поставен върху необходимостта от по-комплексна и холистична миграционна политика, която отчита местния контекст и капацитет, както и върху значението на партньорството с неправителствения сектор и по-ефективната координация между централната и местната власт. Тези условия са от съществено значение за изграждането на устойчива система за прием и за подготовката на България в постепенното ѝ утвърждаване като страна на имиграция.
Капацитетът на неправителствения сектор е ключов за успешната интеграция, но устойчивите решения изискват споделена отговорност. Това беше един от основните изводи от дискусията във втория панел „Капацитет на НПО сектора за осигуряване на достъп до услуги и интеграция“. В нея бяха очертани както значимият принос на гражданските организации, така и предизвикателствата пред тях. НПО доказват своята гъвкавост и способност да отговарят на реалните потребности на бежанците и мигрантите – от изучаването на български език и намирането на работа до достъпа до образование и социални услуги. В същото време недостатъчното и неустойчиво финансиране, както и затрудненият достъп до правна помощ, остават сериозни пречки пред дългосрочния ефект от тази подкрепа. Дискусията открои необходимостта държавата да поеме активна роля в интеграционните процеси, като осигури устойчиво финансиране на доказали се добри практики и ефективна координация между институциите, общините и гражданския сектор. Все по-важно е интеграционните услуги да бъдат достъпни за хората, които се нуждаят от тях, а успешните модели да не приключват с края на отделните проекти, а да се превръщат в устойчиви решения и работещи политики. Защото реалната интеграция е обща отговорност, а устойчивият резултат е възможен само чрез дългосрочно партньорство, последователност и ангажираност.
Участници в панелната дискусия бяха представители на ВКБООН, Български червенкръст, Каритас – Витания, ЦНСТ – Пазарджик и Хасково, бежанци от Сирия и Палестина. Техният апел за подкрепа в интеграцията към участниците в работната среща беше емоционален и исзпълнен с тревога, поради многопбройните препятствия, които срещат в ежедневието си.
