След тих процес на подготовка, в който не беше отделено място на гражданското общество, на 20 декември 2024 г. България публикува своя национален план за прилагане на Пакта на ЕС за миграцията и убежището (Пакта).
Българският национален план е сложен, подробен и дълъг документ. Целият текст на плана можете да видите тук: https://pris.government.bg/document/dd484df1ab524ca2c860dff2ba531d52 .
Понастоящем съществуват множество работни групи, ръководени от Държавната агенция за бежанците, Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция „Национална сигурност“ и други министерства и агенции за изпълнение на плана. В момента се водят дискусии за изцяло нов Закон за бежанците.
С настоящата публикация представяме на вашето внимание обобщение на основните параметри, които българският национален план предвижда по отношение на скрининг и граничните процедури, които ще бъдат въведени; условията за прием с нови центрове, които ще бъдат създадени; новите процедурни правила, които ще бъдат приложени; ускоряването на връщанията; Дъблинските процедури; механизма за солидарност; управлението на кризи; презаселването; интеграцията; бюджетните разчети.
Преглед на плана за изпълнение на България води до някои обезпокоителни заключения по отношение на:
- изолиране на гражданското общество и организациите на местно ниво;
- преминаване от убежище към миграция;
- мониторинг на правата на човека на хартия;
- липса на ясна и решителна политика за справяне с нулевата интеграция на България.
Българският план за изпълнение на Пакта на ЕС за миграцията и убежището
След тих процес на подготовка, в който не беше отделено място за гражданското общество, на 20 декември 2024 г. България публикува своя национален план за изпълнение на Пакта на ЕС за миграцията и убежището (Пакта). След като през юни 2024 г. Европейската комисия (ЕК) прие общ план за изпълнение на Пакта, от държавите – членки на ЕС се очакваше да публикуват съответните си национални планове до декември 2024 г.
Българският национален план предвижда следните основни точки:
- Проверки и гранични процедури
Като външна граница на ЕС България ще има задължения за извършване на предварителен скрининг на граждани на трети държави съгласно новия регламент на ЕС за скрининг и за провеждане на гранична процедура за убежище и връщане според новия регламент за международна закрила. Планът за изпълнение предвижда:
- Изграждане на два центъра за скрининг на границата от затворен тип: : в двора на РДГП Елхово с капацитет 100 лица и в двора на РДГП Драгоман с капацитет 50 места. Центровете ще се управляват от Дирекция «Миграция» (ДМ) към МВР.
- Изграждане на три затворени центъра на територията на страната за проверка и извършване на гранични процедури към ДМ , в »Специалните домове за временно настанчване на чужденци» в София и гр. Любимец и т.нар. център за настаняване в град Елхово.
- Създаване на два центъра за скрининг на непридружени непълнолетни: планира се един център в Елхово и един в София.
- Въвеждане на задължителна гранична процедура в България за определени категории кандидати съгласно изискванията на новия регламент за международната закрила. Лицата, подлежащи на гранична процедура, се считат за лица, за които ще се прилага презумпцията, че не са влезли на територията на държавата членка
- Създаване на затворен център на Държавната агенция за бежанците (ДАБ при МС) бежанците във връзка с граничните процедури с капацитет 585 места.
- Наемане на нови служители за нуждите на процедурите по скрининг, скрининг във вътрешността и гранична процедура.
- Преглед на съществуващото законодателство и правила относно задържането, алтернативите на задържането и мерките срещу укриване.
- Условия на приемане
Планът предвижда подобряване на условията за приемане чрез следните мерки:
- Подготовка на три нови приемателни центъра към ДАБ, с капацитет до 350-400 места;
- Преглед и повишаване на капацитета на персонала, в т.ч. по отношение на социалниработници, преводачи, медицински персонал, който предлага и психологическа помощ.
- Изграждане на капацитет за осигуряване на достъп до здравеопазване (вкл.психическо) и образование за деца.
- Разработване на капацитет за ефективно прилагане на алтернативи на задържането
- Процедурни правила
Планът предвижда хармонизиране на съществуващите процедурни правила с новия Пакт за ЕС, като например:
- Подготвят се законодателни промени, които да позволят едновременно издаване на решения за отказ на убежище и за връщане. Досега Решенията за отказ за убежище и връщане са отделни, с отделни процедури по обжалване. Предстоят законодателни промени, за да се регламентират издаване на решения за връщане едновременно с отказа за предоставяне на международна закрила..
- Разширяване на приложението на ускорената процедура.
- Хармонизиране на съществуващите процедурни правила, включително по отношение на сроковете за обжалване, уведомленията за решенията.
- Делегиране на нови отговорности и компетенции на съответните органи по отношение на получаването, регистрирането и обработването на молбите за международна закрила
- Ускоряване на процедурата по връщане
В националния план за изпълнение се тенденцията на прогресивно увеличение на броя на връщанията, като „за допълнително подобряване на резултатите, усилията могат да бъдат насочени за планиране на принудителните връщания, особено с чартърни полети“.. Планът се позовава и на неотдавнашното засилено участие на Frontex в процедурата по връщане. Предвидени са следните мерки за повишаване на ефективността на връщането:
- Обособяване на Център за управление на връщането, особено с оглед подобряване на координацията между ДАБ и ДМ;Подобряване на техническия капацитет за целите на прилагането на връщането и реадмисията;
- Трансфери по Дъблин и мерки срещу укриването
В плана за изпълнение се посочва, че през 2022 г. и 2023 г. по-голямата част от изходящите молби съгласно Дъбленския Регламент са от Германия, Франция и Австрия. През септември 2024 г. е назначен германски служител по координацията. За засилване на прехвърлянията между държавите членки са планирани следните мерки:
- Приемане на нов специален закон в областта на миграцията и убежището, който ще има характера на основен референтен акт;
- Преразглеждане на съществуващото законодателство с оглед ограничаване на случаите от укриване, приоритизиране на случаите на събиране на семейства, предоставяне на правна помощ в случаите на трансфер, адаптиране към новите административни срокове;
- Оптимизиране на човешките ресурси и техническия капацитет за вземане на решения за трансфер и прилагане на решенията;
- Механизъм за солидарност
За преместването на мигранти по т.нар. механизми за солидарност планът за изпълнение предвижда следните мерки:
- Преглед на съществуващата правна рамка с оглед на новите правила за преместване и презаселване;
- Създаване на административен орган за управление на преместванията и за спазване на задълженията на България по механизма за солидарност;
- Управление на кризи
България вече разполага с планове за действие при извънредна ситуация вследствие на увеличен миграционен натиск по границите с Гърция и Турция. Плановете се активират, когато са налице повече от 250-300 незаконни преминавания на границата на ден или когато капацитетът за настаняване в домовете на ДМ надхвърли 70%.
За подобряване на управлението на кризи в съответствие с изискванията на Пакта на ЕС в националния план за изпълнение се предвижда:
- Преразглеждане на съществуващата регулаторна рамка
- Увеличаване на капацитета по отношение на човешките ресурси и инфраструктурата, като се използва потенциалното финансиране от ЕС;
- Механизми за мониторинг
Националният план реферира към следните примери:
- Търсещите закрила имат право на безплатна правна помощ на всички етапи от процедурата за убежище.. Безплатна правна консултация или безплатно правно представителство на административния етап на процедурата за закрила се предоставя основно от НПО. Законът предвижда и възможността за упълномощаване на адвокат от Националното бюро за правна помощ.
- Адвокатите, регистрирани в Националното бюро за правна помощ, са упълномощени при определени изисквания да действат като законни представители на непридружени деца. Съгласно настоящата правна рамка, в ЗУБ няма законови разпоредби за механизъм за наблюдение за преглед на работата на законните представители и няма възможност непридружените непълнолетни да подадат жалба срещу своя настойник поверително и безопасно..
- Съществува тристранен меморандум за разбирателство между ГДГП, ВКБООН и Българския хелзинкски комитет относно наблюдението на спазването на принципа на забрана за връщане.
Националният план за изпълнение предвижда следните елементи:
- Повишаване на капацитета и разширяване на обхвата на работа на Националното бюро за правна помощ;
- Законодателни промени относно обхвата на компетентност на националния омбудсман, за когото се предвижда да играе централна мониторингова роля, особено по време на проверката;
- Презаселване, интеграция на лицата, ползващи се с международна закрила, и алтернативни легални пътища за мигрантите и търсещите закрила
Планът се позовава на недостатъците в националната интеграционна политика чрез прекъсването на националната интеграционна програма през 2013 г. и на самия факт, че само една община в София е използвала интеграционната мярка за подписване на споразумения за интеграция с лица, получили международна закрила. В тази връзка националният план за изпълнение предвижда:
- Преразглеждане и подобряване на правната рамка и държавния капацитет.
- Адаптиране на националния механизъм за презаселване в съответствие с новия Квалификационен регламент.
- Преразглеждане и усъвършенстване на работните процеси за издаване на документи за пребиваване и пътуване.
- Изготвяне на информационни материали и сесии за лица, ползващи се с международна закрила.
- Надграждане на човешките ресурси по програмите за ранна интеграция и обучение на учители за посрещане на нуждите на децата с международна закрила.
- Бюджет
Следващите примери показват някои от бюджетните прогнози, изчислени в плана за изпълнение:
- Възстановяването на съоръженията за гранична проверка в градовете Елхово и Драгоман е изчислено на приблизително 15 000 000 EUR (30 000 000 лв.).
- Изграждане на съоръженията за скрининг във вътрешността на страната и провеждане на гранични процедури: приблизително 12 539 433 EUR (24 525 000 лв.).
- Наемане и обучение на нов персонал за извършване на скрининг и гранични процедури: приблизително 6 356 713 EUR годишно (12 432 651 лв. годишно).
- Изграждане на затворен център към ДАБ във връзка с граничните процедури с капацитет 585 места: приблизително 7 669 378 EUR (15 000 000 лв.)
- Наемане и обучение на нови служители към ДМ във връзка с изискванията за процедурите по връщане: приблизително 974 522 EUR годишно (1 906 000 лв. годишно);
- Заключения
Преразглеждането на плана за изпълнение на България води до следните заключения:
- Изолиране на гражданското общество и гражданските организации: Планът за изпълнение няма визия за широко сътруднчество с гражданското общество по отношение на изпълнението на Пакта. Не се предвижда как ще бъде осигурен и гарантиран достъпът на НПО до новите съоръжения за скрининг, респ. до граничните процедури.
- Преминаване от убежище към миграция: Подобно на Пакта на ЕС, националният план за изпълнение разглежда убежището предимно като миграционен процес. Това означава промяна на 180 градуса в основната презумпция, че с пристигането си на територията на държавата-членка гражданите на трети страни се считат за лица, търсещи убежище. С новия Пакт гражданите на трети страни ще бъдат считани за мигранти, чийто достъп до процедурата за закрила ще бъде тепърва проверяван. В тази връзка в националния план за изпълнение предвиьда засилена роля на ДМ.
- Мониторинг на правата на човека единствено на хартия: Националният план за изпълнение отразява недостатъците, залегнали в Пакта за ЕС, където предвидения мониторинг за правата на човека не разполага с никакви лостове за санкциониране на нарушенията и търсене на отговорност. Остава да се види как ще бъде регламентиран обхватът на правомощията на омбудсмана.
- Липса на ясна и решителна политика за преодоляване на нулевата интеграционна политика на България: Предвид факта, че повече от 10 години България поддържа „политика на нулева интеграция“, планът не предвижда решителни и значими мерки за интеграция. Преодоляването на „политиката на нулева интеграция“ се нуждае от алтернативни мерки за узаконяване, структурни инвестиции, силни програми за интеграция, които да обхванат мигрантите без документи, търсещите убежище и лицата с международна закрила. Пълният вакуум в политиките за интеграция едва ли може да бъде преодолян с брошури и информационни сесии, както се предвижда в плана за изпълнение, а определено се нуждае от решителни и конкретни действия.
