Серията “Анализи и препоръки” (Policy Briefs) е насочена към заинтересовани лица и партньори сред институциите и неправителствения сектор, и цели да привлече вниманието към важни въпроси в областта на миграционно-бежанските политики. Публикуваният по-долу анализ е вторият от предвидени общо шест такива, изготвени с подкрепата на Фонд Активни граждани по проект “Ефективна правна помощ за бежанци и мигранти в България”.
Качеството на производството по предоставяне на международна закрила е определящо за спазването на правата на хората, които търсят убежище. Този анализ разглежда съществуващи пропуски в националната практика на фона на международни препоръки и стандарти в тази сфера. Обръща внимание на факторите, които влияят съществено на качеството на решенията, като индивидуалната оценка на всички относими факти и наличието на актуална и надеждна информация за страната на произход. В България ниските проценти на признаване на определени националности продължават да будят съмнение, че оценката в тези случаи се базира на “категории” търсещи закрила. Анализът коментира и специфичните форми на преследване спрямо жени и деца и значимостта им за предоставяне на убежище.
Нормативна рамка
Определянето на бежански или хуманитарен статут е процес, в който държавен орган разглежда дали лице подало молба за международна закрила отговаря на приложимите критерии. Търсещият закрила е помолен да разкаже подробно какво е преживял пред специализиран служител, който задава въпроси, за да установи всички съществени факти от бежанската история и да прецени представените доказателства. Впоследствие служителят сравнява разказа на кандидата с информация за страната на произход, която е относима към индивидуалните обстоятелства, на базата на достоверни, актуални и публично достъпни източници за състоянието на правата на човека. По този начин интервюиращият орган може да прецени дали лицето има основателни опасения от преследване или е изправено пред сериозни заплахи за живота, ако се върне в страната си.
Качеството на решението и предхождащата го процедура са от ключово значение за спазването на правата на хората, които кандидатстват за международна закрила. В България Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет е компетентната институция за разглеждане на молбата. Според Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), длъжностните лица в агенцията “установяват всички факти и обстоятелства от значение за производството” (чл. 6(1)) и разглеждат молбата “индивидуално, обективно и безпристрастно” (чл. 73). ДАБ публикува статистически данни за търсещите закрила и решенията по молбите им по месеци и години. Наличната статистика позволява да се изведат водещите страни на произход по брой подадени молби, признат статут и отказ и по този начин да се изчисли процентът на признаване на статут по националност. Анализ на самите решения, от друга страна, дава възможност да се проследи прилагането на относимите правни критерии към индивидуалните обстоятелства по случая.
Качеството на процедурата по международна закрила и последователността при вземане на решения са дългосрочно предизвикателство пред редица европейски държави. Още през 2009г. Резолюция 1481 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа отчита, че признаването на бежански статут варира значително между държавите членки, което е индикация за сериозни пропуски в качеството на решенията за закрила. Резолюцията изтъква, че разликите са още по-драматични, когато се разглеждат процентите на признаване за конкретни държави на произход или етнически групи. Сред посочените фактори са ограничително и разнопосочно тълкуване на критериите за допустимост, липса на обективна и надеждна информация за страната на произход, лоша доказателствена оценка, по-специално културата на недоверие при предоставянето на убежище, политически натиск, и липса на обучение на съответните органи.
