На километри от София, столицата на България, бивша военна казарма приютява стотици мигранти.
Разследване на New York Times от Кейтлин Л. Чандлър разкрива суровата реалност в българския център за задържане в Бусманци, където мигранти, върнати от страни като Германия, са държани до 18 месеца — въпреки че не са извършили престъпление. Задържаните описват пренаселени килии с до 30 души, заключвани през нощта без тоалетни и течаща вода, разпространени заболявания и дървеници, неадекватна храна, липса на медицинска грижа и физическо насилие. Често няма адвокати, липсват преводачи, а българските власти и европейската гранична агенция Фронтекс оказват натиск върху хората да подпишат „доброволно завръщане“ в държави като Сирия, Афганистан или Ирак — въпреки продължаващата несигурност там. Разследването включва и интервюта с екипа от адвокати на ЦПП „Глас в България“, които са цитирани в материала.
Статията проследява историята на Хешам, 27-годишен сириец, избягал от войната, чийто баща е изчезнал насилствено, и който се опитва да изгради нов живот в Германия, от където е върнат в България и се озовава задържан в Бусманци. Не пропуска и историята на саудитския дисидент Абдулрахман ал-Халиди, задържан повече от четири години в Бусманци — въпреки че молбата му за закрила все още е висяща и съдът три пъти е разпоредил освобождаването му.
В момент, когато новият Пакт за миграцията и убежището на ЕС разширява възможностите за задържане и ускорява депортациите, България се превръща в своеобразен тестов терен за все по-рестриктивни гранични политики. Инвестирани са милиарди евро в контрол по границите и изграждане на центрове за задържане, докато сигналите за нарушения на човешките права — включително насилие, липса на медицинска грижа и продължително задържане без реална възможност за връщане — продължават да се натрупват. Разследването поставя сериозни въпроси за бъдещето на европейската система за убежище и за това дали в името на борбата срещу нелегалната миграция не се подкопават основни права и ценности.
