Парламентът прие на второ четене промени в Закона за убежището и бежанците. В какво се състоят промените и какво на практика означават те? Прочетете в експертния коментар на ЦПП – Глас в България.
Парламентът прие на второ четене промени в Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), като значителна част от новите разпоредби засягат условията на прием на непридружените деца. Промените въвеждат и важни процесуални гаранции от чл. 25 на Директива 2013/32/ЕС, които липсваха в действащата законова уредба. Непридруженият непълнолетен чужденец вече следва да бъде информиран незабавно за назначаването на независим представител, който притежава необходимите познания да подпомага кандидата да се възползва от правата си по ЗУБ в съответствие с принципа за висшия интерес на детето.
Най-съществената промяна на нормативната рамка e представителството да се поеме от адвокат от Националното бюро за правна помощ (НБПП), определен от председателя на бюрото или от оправомощено от него длъжностно лице. При новата разпоредба остава опасението, че адвокатите от НБПП трудно ще съвместяват на практика ангажиментите си по процедурата за предоставяне на международна закрила с по-широкия спeктър представителни функции пред административни органи, в т. ч. социални, здравни и образователни. Отпада и възможността за представител да се назначава пълнолетно лице, което отговаря за детето по силата на закон или обичай. Наличието на такава възможност е желателно предвид лимитираните ресурси за представителство и нуждата от индивидуална оценка на най-добрия интерес на детето.
Когато възникне основателно съмнение, че търсещият закрила не е непълнолетен, интервюиращият орган назначава експертиза за определяне на възрастта след предварително информирано съгласие на кандидата или на неговия представител. Гласуваните промени в ЗУБ въвеждат допълнителни механизми за защита при определяне на възрастта, както и на принципа на съмнение в полза на детето. От текста е видно, обаче, че медицинският преглед остава по подразбиране основен способ за определяне на възрастта, въпреки становищата на медици, че използваните тестове са неточни и ненужно инвазивни. Според добрите международни практики отговорните институции следва да разчитат основно на психо-социална оценка, която взема предвид и културните особености на търсещия закрила.
Промените предвиждат в териториалните поделения на Държавната агенция за бежанците да се осигуряват необходимите условия на прием за непридружени деца търсещи международна закрила. И в действащата уредба центровете към ДАБ се считат за “други места за настаняване със специални условия за малолетни и непълнолетни лица” (чл. 33(2) ЗУБ). Липсва, обаче, изрично упоменаване какво конкретно включва осигуряването на тези условия в териториалните поделения, като например нуждата от 24-часов надзор и грижа. Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), на свой ред, ще наблюдава и контролира условията на прием и недопускането на прояви на физическо и психическо насилие, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. На практика ДАЗД и отделите „Закрила на детето” при Дирекция „Социално подпомагане” и към момента имат такова задължение спрямо непридружените деца въз основа на Закона за закрила на детето (ЗЗД).
С измененията се променя и концепцията за „сигурна трета държава“, като се предвижда идването на чужденец от такава държава да е основание за отхвърляне на молбата за предоставяне на международна закрила. В тази връзка се въвеждат процедурни гаранции за изследване на връзката между чужденеца и третата сигурна държава в съответствие с минималните общи стандарти по чл. 38 от Процедурната директива (2013/32/ЕС). Властите се задължават да извършат индивидуална проверка на сигурността в държавата за съответния кандидат и да информират надлежно кандидата, че молбата му не е разгледана по същество. Въпреки че издаденият индивидуален административен акт по молбата за закрила подлежи на съдебен контрол, липсва реална възможност чужденецът да оспори съществуването на връзка посредством ясно разписана и прозрачна процедура в хода на производството.
Гласуваните промени въвеждат и възможност за възобновяване на производството по разглеждане на молбата за международна закрила в девет-месечен срок от прекратяването му. Отпада eтапът „спиране“ като предварителна фаза към “прекратяване”. Според действащите разпоредби на ЗУБ, в рамките на три месеца търсещият закрила може да представи доказателства, че е имал обективни причини за промяна на адреса, неявяване или несъдействие на длъжностни лица (чл. 15). На мястото на три-месечния срок промените въвеждат срок от 30 дни, в които кандидатът може да представи сходни доказателства и 9 месеца, в които може да поиска възобновяване на прекратеното производството.
Паралелно се въвежда и възможността в нов чл. 15, ал. 2, административният орган да разгледа молбата по същество след минимален период на изчакване от 30 дни и да я счете за неоснователна. Вземане на решение по молбата по същество, което имплицитно се полага като отказ при “наличие на достатъчно доказателства за неоснователност” и при отсъствие на кандидата, е предпоставка за влошаване качеството на процедурата. Такъв подход противоречи и на изискването в ЗУБ решение да се вземе на базата на индивидуална преценка на фактите и обстоятелствата от бежанската история.
Отпада, също така, възможността за възобновяване на производството посредством индивидуален административен акт в действащия чл. 77 ЗУБ. Обособяването на процедурата по възобновяване като “фикция” лишава кандидата от процесуални гаранции в случай, че административният орган не възобнови производството. Силно притеснителна е тенденцията на много места в ЗУБ да отпадне задължението към административния орган да издава индивидуални административни актове. Индивидуалните административни актове са гаранция за правна сигурност, за информираност на търсещите закрила и техните защитници, както и за вземане на мотивирани решения от административните органи и за упражняване на правото на жалба и съдебен контрол. Процесуалната икономия, бързина на производството или потенциален засилен миграционнен натиск не могат да обосноват подкопаване на тези гаранции.
