На 10 април 2024 г. Център за правна помощ – Глас в България бе домакин на събитие: „Шенген и Новия миграционен пакт“, проведено по програма „Мисия: възможна“ на Фондация „Български фонд за жените“ в рамките на проекта “Building an Inclusive Resilient Democratic Society in Bulgaria” (BIRDS in BG), реализиран в партньорство с Български център за нестопанско право (БЦНП) и Фондация Impact Drive (IDF), с финансовата подкрепа на Европейския съюз (ЕС).
Целта на събитието бе да се проследи и обсъди паралелния ефект върху националните миграционни политики от присъединяването на България към Шенгенското пространство по въздух и море и от постигнатото споразумение в ЕС относно Пакта за миграцията и убежището, гласувано в Европейския Парламент в същия ден.
В събитието взеха участие представители на Дирекция „Миграция“ и СДВР към МВР, Агенция за Социално Подпомагане, Главна Дирекция „Социално Подпомагане“, Национална комисия за борба с трафик на хора, Омбудсмана на Р. България, Представителството на Европейската Комисия в България, Международната Организация по Миграция, Български Червен Кръст, Български Хелзинкски Комитет, Лекари без Граници – България, Асоциация „Анимус“, фондация „Мисия Криле“.
Основен говорител на събитието бе Тинеке СТРИК (Tineke STRIK), депутат в Европейския Парламент от Групата на Зелените/Европейски свободен алианс. Тинеке СТРИК е член на Комитета по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) и Комитета по външни работи (AFET). Tя е политик от Холандия, и е професор по гражданско и миграционно право. В началото на м. март 2024 година Тинеке Стрик бе на неофициално посещение в България с цел лично запознаване с развитията по приложението на Пилотния проект между България и Европейския съюз за превенция на нелегалната имиграция, бързи процедури за предоставяне на убежище и връщане. На 8 април 2024г. Тинеке бе и сред европейските депутати, които участваха в обсъждането в Комитетът по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи към Европейския Парламент (LIBE) на Рамковите споразумения за сътрудничество в областта на управлението на границите и миграцията с България и Румъния, сключени въз основа на изпълнение от двете държави пилотни проекти.
В своето изложение Тинеке Стрик запозна присъстващите с основните документи, които съставляват Новия пакт – Регламента за скрининг процедури; Регламента за условията, на които трябва да отговарят търсещите убежище; Директивата относно условията на приемане; Регламент за Евродак; Регламента относно управлението на убежището и миграцията; Регламента относно кризисните ситуации. Изтъкна важните опасения за дерогация от основни принципи за защита правото на закрила, за защита на най-добрия интерес на децата, за увеличена възможност за използване на задържането по време на граничните и ускорените бежански процедури, включително и спрямо уязвими групи като деца и семейства. Тинеке Стрик разгледа и какъв практичен ефект ще има приложението на тази нова система в България, като гранична държава и държава на първи прием на бежанци. Разгледа засилената отговорност към България за продължителни гранични процедури, които изискват огромен финансов и човешки капацитет; опасността от увеличаване случаите на нарушения на човешки права на мигрантите и нуждата от независим мониторинг; носене на крайната отговорност за връщане на мигранти от страни на произход с нисък процент на предоставяне на закрила. Във всичко това г-жа Стрик препоръча засилено взаимодействие между държавната администрация и експертите, работещи на терен, между институциите и гражданското общество, с цел максимален баланс в бъдещото приложението на европейските норми в националната ни политика съобразно динамиките и реалностите в България.
Вторият панел на събитието остана с един говорител, след като Министерство на Вътрешните Работи не изпрати представител за участие, а Председателят на Държавната Агенция за Бежанците отмени своето участие поради друг ангажимент непосредствено преди началния час на събитието. Отказът на държавните институции да се ангажират с дискусия по тези важни теми показва две обезпокоителни тенденции –информационно затъмнение относно течащи процеси на градене на политики и установяване на нови практики с цел избягване на обществено напрежение; или липса на достатъчна компетентност по отношение на въпросите, свързани с Шенген, Миграционния пакт, Рамковото споразумение с ЕС. И двете предполагаеми тенденции са опасни и недопустими Не на последно място, прави впечатление липсата на устойчивост и последователност на държавните институции, тяхната уязвимост от моментните политически настроения и моментната политическа конюктура. Напомняме, че изпълнението на Пилотния проект предхождащ Рамковото споразумение с ЕК се проведе в България при закрити врати, без ясна отчетност, широки и разнообразни дискусии и консултации, както и място за гражданското общество. За съжаление поредният отказ за открита дискусия затвърждава гореописаните опасения.
Именно тази обезпокоителна атмосфера на работа бе основният акцент в презентацията във втория панел на адв. Десислава Тодорова от „ЦПП-Глас в България“. Адв. Тодорова постави редица въпроси, които само държавните институции могат да отговорят. Адв. Тодорова сподели също и за проведеното на 8 Април 2024 г. обсъждане в Европейския Парламент на Рамковите споразумения за сътрудничество в областта на управлението на границите и миграцията с България и Румъния. На обсъждането участваха представители на държавни институции на Румъния и България, като България бе представена от Директора на Главан дирекция „Гранична полиция“ – Антон Златанов. Като единствен представител на гражданския сектор на изслушването участва лично адв. Десислава Тодорова, представлявайки мрежата Border Violence Monitoring Network, от която ЦПП-Глас в България е част.
В този контекст, събитието повдигна повече въпроси от националния ни контекст, от колкото да даде ясни отговори. За съжаление, за пореден път европейските институции се оказват по-лесно достъпни от националните ни, по-налични за диалог и взаимодействие. Независимо от предизвикателствата, приключихме събитието с ясната заявка да не се отказваме да търсим протегнатата ръка на нашите държавни институции за взаимодействие, разговори и дискусии в атмосфера на прозрачност и проследяемост на сложните процеси, които се случват в момента и които предстоят.
11.04.2024
Център за правна помощ „Глас в България“
Повече за мрежата Border Vioelence Monitoring network
Общо становище на 161 международни правозащитни организации за Новия миграционен пакт
Повече за коалицията ProtectNotSurveil
