Пълен видеозапис от уебинара „ГРАНИЦИТЕ ОТВЪТРЕ: външните граници на ЕС – огледало на европейските миграционни политики“
Уебинарът се проведе на 27 ноември 2024 г., с домакин „Център за правна помощ – Глас в България“.
Самото събитие се организира с подкрепата на Български фонд за жените в рамките на проект „Изграждане на приобщаващо устойчиво демократично общество в България“ (BIRDS in BG), изпълняван в партньорство с Български център за нестопанско право (БЦНП) и фондация „Импакт Драйв“ (IDF), с финансовата подкрепа на Европейския съюз (ЕС).
Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Българския фонд за жените, Европейския съюз или Изпълнителната агенция за образование и култура на Европейския съюз. Нито БФЖ, нито ЕС или ЕАСЕА могат да бъдат държани отговорни за тях.
Четиримата лектори на събитието са представители на четири държави от разширения балкански регион (България, Сърбия, Гърция и Турция), разположени от двете страни на границата на ЕС, вътрешна и външна, много сходно засегнати от сегашните променящи се политики на ЕС.
Външните граници на ЕС се превърнаха в най-обсъжданата тема по отношение на управлението на миграцията през последното десетилетие, като погълнаха по-голямата част от вниманието, законодателните изменения, човешките ресурси и финансирането. Ситуацията по границите демонстрира с най-голяма яснота радикалната промяна в миграционните политики на ЕС и на държавите членки, като ограничаване на незаконната миграция, принудително връщане и екстернализация, които надделяват над нуждите от защита, солидарност при кризи, хуманитарна мобилизация и интеграция.
Първият говорител, Десислава Тодорова, предствя ситуацията в България. Десислава работи с „Център за правна помощ – Глас в България“ от 2017 г. насам. Тя има богат опит като адвокат и експерт по застъпничество по въпросите на убежището и миграцията. Има академичен и професионален опит от Германия, Великобритания и Израел.
Представяйки ситуацията в България, с опита от реализирания пилотен проект с Европейската комисия, текущото изпълнение на Рамката за сътрудничество в областта на управлението на границите и миграцията, както и бъдещото създаване на национален план за изпълнение на новия Европейски пакт за миграция и убежище, България до голяма степен остава гореща и същевременно затъмнена точка (blind spot) за нарушаване на човешките права. Страната се нуждае от спешен акцент върху мониторинг на нарушенията на правата на човека с механизъм за правна защита, подкрепа за правилното функциониране на процедурата за предоставяне на убежище и акцент върху правата на хората в движение.
Втората част е посветена на българо-сръбската граница, която е много пренебрегвана по отношение на политиките, практиките и правните тенденции. Г-жа Милица Швабич, юрист от сръбската неправителствена организация „Klikaktiv“, сподели своите наблюдения и анализи за практиките там. От години „Klikaktiv“ се ангажира да оказва пряка подкрепа на хората в движение и търсещите убежище.
Сърбия, като страна извън ЕС и Шенген, е използвана от години като дъмпингова зона от ЕС, като се наблюдават много динамични промени в наративите и практиките. Г-жа Милица Швабич подчертава значението на това, че навсякъде официалната статистика на хората в движение не отразява реалността, а само налага тяхната „невидимост“. Нарушенията по границите водят до увеличаване на опасностите, повишаване на цените и престъпните дейности.
Третият говорител е г-жа Жулиета Малфайсан, основател и директор на гръцката организация „Equal Legal Aid“. Тя споделя прозрения и стратегическа съдебна практика, касаеща Гърция. Equal Legal Aid е организация с нестопанска цел, която предоставя правна помощ безвъзмездно на лица, търсещи убежище, и мигранти, включително чрез представителство пред гръцките съдилища и стратегически съдебни дела. Опитът на Гърция е от съществено значение, тъй като в много аспекти тя служи за база на новия пакт на ЕС.
Г-жа Жулиет Малфайсан допълнително подчертава значението на достъпа на търсещите закрила и мигрантите до правна помощ не само като гаранция за функционирането на процедурата за предоставяне на убежище, но и като основна характеристика на демокрацията в едно общество и баланса в системата, основа на доброто управление.
Накрая, но не на последно място, нашият последен участник в дискусията е г-жа Öykü Tümer Esen – директор на организацията Refugee Rights Türkiye. Тя има бакалавърска степен по политически науки и магистърска степен по социология, като от 13 години работи в областта на убежището и миграцията. Г-жа Öykü споделя своите виждания, предизвикателства и настоящи тенденции в Турция, особено в светлината на политиките за екстернализация.
Турция е в много различна позиция и ситуация, но с много общи предизвикателства с останалите представени в дискусията държави по отношение на управлението на миграцията и убежището. Г-жа Öykü Tümer Esen подчертава, че секюритизацията на границите може да е ефикасна в краткосрочен план, но определено не е подходяща за дългосрочно управление. Необходим е задълбочен анализ от страна на ЕС по отношение на ефективността на политиките за екстернализация към трети държави.
Последвалата дискусия показа, че въпросите са отвъд нашите отговори и че тази тема ще бъде продължена и развита.
