На 30 юли 2025 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) постанови привременни мерки по Правило 39 в полза на самотна майка с две деца в България, чиито молби за закрила са отхвърлени, а семейството живее години наред без документи и без достъп до основни права.
Искането е отправено по съвместна инициатива на Център за правна помощ – Глас в България и Rule 39 Pro Bono Initiative на организацията Pro Iura.
ЕСПЧ разпорежда българското правителство спешно да предприеме всички необходими правни действия и механизми, за да гарантира, че:
а) на майката и двете ѝ деца се осигурява достъп до жилище и условия на живот, съвместими с човешкото им достойнство и чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), както и достъп до медицински грижи, съобразени с техните нужди;
б) майката получава незабавно медицинско лечение за критичното ѝ здравословно състояние, свързано със загуба на зрение.
Привременната мярка е задължителна за изпълнение от държавата и всички нейни институции съгласно чл. 34 от Конвенцията.
Случаят касае гражданка на Тунис, преживяла тежко домашно насилие от бившия си съпруг, която отглежда сама двете си деца – сирийски граждани. Семейството живее в България вече над три години. От 2022 г. до сега имат една отхвърлена молба за закрила и две неуспешни последващи молби, въпреки тежката хуманитарна ситуация на семейството, сериозните здравословни проблеми на майката и липсата на минимални гаранции за защита на най-добрия интерес на децата.
В момента майката и малолетните ѝ дъщери живеят в България без правен статут повече от година и половина – без право на работа за майката, без достъп до социални услуги или каквато и да е държавна подкрепа. Те оцеляват изцяло благодарение на помощ от неправителствени организации и местната общност.
Освен това семейството не може да бъде изведено от страната – по тунизийското законодателство за издаване на гражданство или пътни документи на децата е необходимо съгласието на бащата, което е невъзможно да бъде получено. Това обстоятелство е официално потвърдено от посолството на Тунис.
Случаят не е изолиран – в подобна ситуация се намират и други уязвими семейства, с които работим, включително лица от различни националности и със сложни житейски обстоятелства.
Напомняме, че България е една от малкото европейски държави без механизъм или схема за регуляризация в националното законодателство. Това поставя в правен вакуум множество хора без документи, които не могат да бъдат изведени по обективни причини.
Решението на Съда потвърждава, че отговорността на държавата не отпада, когато изтече законното пребиваване на чужденци, които обективно не могат да бъдат върнати в държавата си. Броят на такива лица в България нараства с оглед променените европейски политики и тенденцията за увеличени връщания към нашата страна като гранична и първа дестинация към европейската територия.
Може би е време да преосмислим миграционната си политика, да обърнем по-сериозно внимание на интеграцията и да спрем да разчитаме, че България ще остане просто транзитна държава.
