Настоящото изследване е дело на Анджела Ваз. Тя е кандидат за магистърска степен в университета в Торонто. Нейният фокус върху изследванията е кризата със сирийските бежанци, както и радикално-десните правителства на Полша и Унгария и тяхното отрицателно въздействие върху квотите за преместване на мигранти, определени от ЕС. Тя е прекарала последните две години в изследване на задълбочени проблеми на сирийската бежанска криза, включително в момента действащите процеси на ЕС за убежище, условията в центровете за задържане и алтернативни методи за преместване на мигранти, влизащи в Европа. В момента тя е стажант в „Глас в България” – Център за правна помощ, където подпомага проучвания на настоящи случаи на обжалване свързани с получаване на убежище и провежда изследвания за вътрешни и външни цели на организацията.
Наскоро Дания започна да отнема разрешителни за пребиваване, които преди това бе предоставила на сирийски бежанци. Около края на 2020 година датското правителство преразгледа предоставената временна закрила на 1,250 сирийски бежанци от Дамаск1. Въпреки че към момента повечето от 35,000 сирийци, пребиваващи в Дания на базата на временна закрила не са засегнати, 380 сирийци са с отнет статут и са приканени да се върнат доброволно в Сирия. Ако не изпълнят това, те ще бъдат изпратени в центрове за връщане.
Разглеждайки данните става ясно, че повечето от отнетите статути са на жени, тъй като мъжете все още се счита, че биха били поставени в заплаха от военна служба, ако бъдат върнати в Сирия.
Дания е първата държава от ЕС, която започва официално да отнема временна закрила, но това е поредна стъпка, част от обезпокояваща тенденция, случваща се към момента в Европейския съюз и касаеща сирийските бежанци. Други държави-членки са в процес на изработване на политики, целящи да откажат сирийските бежанци да търсят закрила в държавата им. Това се случва чрез отнемане на даваните досега помощи, и чрез предоставяне на закрила единствено на тези, които достигнат границата на конкретната държава. Втората част от тези политики е в пряк противовес с квотите за релокиране, зададени от ЕС, които трябва да разпределят бежанците в държавите-членки, на базата на квоти.
Дания има различни видове закрила, които предоставя на бежанците. На бежанци, за които е установена действителна заплаха и риск от преследване, се предоставя бежански статут, докато за лица, за които са избягали от насилие и военни конфликти се предоставя временна закрила, срокът на която се преразглежда всяка година.
В края на миналата година датското правителство провежда ново оценяване на района около Дамаск – нещо, което вероятно и други държави-членки ще започнат – и установява, че положението се е подобрило значително, което и подтиква отказа от продължаване на временната закрила на лица оттам. Към момента в Дамаск няма бомбардировки или боеве.
Специалисти в сферата са се обявили против решението на Дания, твърдейки че, макар и да няма боеве, хора продължават да бъдат задържани и дори измъчвани, ако биват заподозрени, че са срещу режима на президента Башар ал-Асад . На бежанци, които се върнат в страната, автоматично се гледа като на дисиденти, тъй като са търсели закрила по време на гражданската война. Има сведения за стотици завърнали се, които са били подложени на своеволни арести, задържане и мъчения. Отвъд това, заради гражданската война и последствията от нея, хората, връщани в Сирия, вече не разполагат с дом или работа, на които да разчитат.
Макар и Дания да е първата европейска страна, която официално отнема разрешителни за пребиване, Великобритания и Швеция наскоро също са преразглеждали обстановката в района на Дамаск и са стигнали до същото заключение, относно безопасността на региона. Въпреки, че Дания не депортира активно към момента, дори и чрез отнемането на разрешителните, тя лишава тези хора от правото на работа и наемане на жилище, като по този начин активно ги насърчава да напуснат държавата.
Експерти в сферата, сред които академици и анализатори на ситуацията в Сирия, се противопоставят силно на действията на датското правителство, както и на тези на други Европейски държави, поемащи по същия път.2 По тяхно мнение към момента никъде в Сирия не са гарантирани безопасни условия за връщане. Проучването им ясно гласи, че Сирия не е безопасна държава и че върнатите са в особен риск от задържани и дори измъчване. ВКБООН също заявява, че макар и положението в Сирия да изглежда подобрено на повърхността, то тези промени по съществото си не са основни, сигурни или продължителни, така че на базата им да се вземе решение за връщане на бежанци3.
Връщането на бежанци действително е притеснителна тенденция, назряваща в Европа, особено имайки предвид мненията на специалисти, които идентифицират нуждата за продължаване на закрилата на хора от Сирия. Датското правителство и тези в други европейски държави, които достигат до подобни решения за постоянно връщане на бежанци, не бива да ги основават на това, че кризата в Дамаск може да бъде счетена за „умерена“. Както твърдят и експертите положението в Сирия по никакъв начин не е стабилизирано или да е вероятно да остане такова за продължителен период от време. Засега закрилата на сирийските бежанци трябва да бъде продължена.
