Името му означава „изгрев“ и наистина, когато влиза в стаята, я озарява с лъчите на смеха и светлината на доброто настроение. Говори български и иска да учи още и още от езика. Разказва за любимите си котки Мардук и Стера, за прекрасните рисунки, в които влага сърцето си, но и за желанието да се събере със своето семейство, с майка си и баща си. Това е и причината да дойде в офиса на Център за правна помощ – Глас в България
Запознайте се и вие с Роди – кюрд от Сирия, на 30 години, който вече над половин десетилетие е в България. Обича страната, работи, а скоро му предстои и сватба. Въпреки трудния път, той е стигнал до място, на което се чувства щастлив и е изградил отново живота си. Как – предстои да разберете…
Кой е Роди?
Роди е един човек, който дойде в България през 2015 г. От Сирия съм, кюрд съм. През август ще станат вече 6 години откакто съм тук. Работя тук, живея тук. Сам създадох живота си тук. Когато дойдох, нямах нищо, абсолютно нищо. Как се чувстваш, когато влизаш в една държава – абсолютно ново място, където не знаеш нищо, нито език, нито традиции, нито имаш приятели…? Това е Роди – един силен човек, който няма значение в каква ситуация е – не искам все да казвам „аз“, защото не е хубаво, просто това е животът на бежанците. Дойдох с брат си тук, той живее в Германия сега. Останалите от семейството ми– – сестра ми, брат ми, майка ми и баща ми – живеят в Турция.
От кой град в Сирия си?
Камишли, близо до Турция и Ирак. Голям почти колкото София, има си всичко.
А какво е било детството ти в Камишли?
Там няма детски градини, детски площадки като в България – играеш на улицата на топка или нещо друго. Нашата игра е работата. Започваш да работиш още много малък – аз на 14 години вече работех в ресторанти, извършвах тежка работа. На 14 години си вече мъж, вече си голям, трябва да караш, трябва да си изкарваш прехраната, трябва да живееш. Там работата е много нископлатена и няма възможност да работиш по 8 часа. Не, работиш по 12, по 14 часа, няма значение. Важното е, че имаш работа.
А каква е била Сирия, когато си я напуснал? И защо си я напуснал?
Станах на 18-19 години и отидох в казармата, комендант съм даже. Влязох през 2010 г. и трябваше да изляза през 2011 г., но започна войната и аз стоях 4 години в армията. Но не искам да си спомням, защото беше много трудно. Разбрах накъде мога да тръгна – отидох първо до Турция, нелегално, без документи. От град до друг град, докато стигнах Истанбул и от там с каналджия. Около 2500 евро на човек взимаха. Три дни и три нощи ходихме пеша от Одрин до границата с България. През нощта спахме на пътя. Малко преди София полицията ни хвана. Бях в Бусманци за около месец, после във Военна рампа през април-май 2015 г. На 15 август 2015 г. получих и бежански статут.
Пътувал си в доста държави в Европа. Къде си бил?
В Германия, Дания, Австрия, Белгия, Холандия. Отидох да видя какъв е животът там. Но малко не ми хареса.
Какво не ти хареса?
Времето е студено, тъмно. Дванайсет месеца студ. Как можеш да живееш така? Не искам да живея там, но хората искат, защото там дават помощи – без да работиш, взимаш пари, седиш, ядеш и спиш. И какво друго? Аз не искам така. Не мога да живея такъв живот. Друго е да станеш, да се видиш с приятели, да си имаш постоянна работа. Това е реалният живот.
Какво ти харесва в България?
Всичко. Не го казвам заради интервюто. Много хора ме питат какво ми харесва. Традициите, хората, времето, животът – всичко е близко до нас. Човек какво търси? Добър живот. Да станеш, да има слънце, да пътуваш, да си кажеш здравей с някого, да имаш някъде да се разхождаш, да почиваш, да работиш. Тук храната е домашна, не всичко е от фризера като в Германия. Тук има земя. Можеш да правиш всичко. Тук е лесно да се разбираш с хората около теб. Обичам да имам приятели, работа, всичко, което един човек трябва да има.
И как се чувстваш тук?
Супер се чувствам. Има моменти, в които мислиш за себе си, за родителите си. Например аз 11-12 години, от казармата насам, не съм виждал майка си и баща си. От 2010 г. Само по телефона говорим и пращаме снимки. Веднъж пратих снимка на майка ми, не ме беше виждала от 4 години, тя изобщо не ме позна. Попита „Кой е това?“ Отговорих: „Аз съм, синът ти.“ И тя каза „Това не си ти“. Но това е животът. Друго е да ги прегърнеш. Затова и дойдох тук в „Глас в България“, за да мога да опитам да се събера с тях.
Тоест искаш и семейството ти да е в България?
Искам да дойдат. Като всеки човек искам да съм със семейството си. Сега съм и на път да се женя за българка. Искам да създам семейство. Но и родителите ми може да не останат при мен, все пак имат и друг син в Германия. Те където искат да живеят.
Ти работиш в TELUS International Europe, един от най-големите работодатели на получилите закрила у нас, особено с арабски. Харесва ли ти тази работа на 8 часа?
Да, работя там вече 4 години. Като семейство сме, има хора, които много помагат. Много е приятно, колегите са готини. Няма значение на колко часа е, важното е, че има работа. А сега работим от вкъщи. Понякога има технически проблеми, отиваме към офиса, когато се налага.
Ти си доста весел и забавен човек, който със сигурност обича музиката. Ако можеш да поздравиш българите с някаква песен, коя би била?
Песен…Хайде латино да танцуваме! За песен не знам, но аз много обичам музика и много обичам да танцувам, особено латино – танцувам салса, бачата, кизомба. Танцувам и български народни танци, обичам ги, защото са близки и с народната музика в моята държава. И много искам тази пандемия да свърши и да се върнем на дансинга, в нормалния живот. Моят живот са танците. През 2019 г. се чувствах много зле и музиката беше моят изход.
Има ли нещо, което искаш да кажеш за финал?
Ако един човек иска да прави нещо, може да го направи навсякъде. Навсякъде можеш да си имаш къща и приятели. Просто трябва да гледаш напред, не назад, не настрани. Много искам да науча повече български, защото когато си в държава, която ти дава документи и шанс да започнеш отново, да, трудно е, но вече имаш право да помислиш и да направиш своята следваща стъпка. Тук започнах нов живот и тук ще го завърша, разбира се, може и другаде. Важното е, че ако търсиш, ще намериш. Имаме и на арабски такава поговорка – питай и ще получиш отговор.
История и факти за Сирия прочетете в тази статия!
