На този ден, 11 февруари, преди 10 години, бе поставено официалното начало чрез съдебната регистрация на „Център за правна помощ – Глас в България“ – фондaция за предоставяне на правна помощ на бежанци, мигранти и търсещи закрила чужди граждани и лица без гражданство в България. Вълнуващо е да погледнем назад към изтеклия юбилеен период от време и да опитаме да осмислим случилото се – нещо, което в забързаното работно ежедневие често пропускаме.
Гледам назад с огромна благодарност към малкия ни, но всеотдаен екип от про-боно адвокати и юристи, както и към армията от останали доброволци, стажанти, студенти от България, Европа и Америка, които през годините са давали и продължават да дават своя безвъзмезден принос за каузата на защита и застъпничество за правата на чужденците. Съществуването и дейността ни биха били невъзможна без вас!
„Център за правна помощ – Глас в България“, от създаването си досега, е независима организация: от намеси от страна на каквито и да били държавни или частни интереси, от политически или културални влияния, и не на последно място – от наличието на предоставяно финансиране, или липсата на такова.
Изчислимо ли е постигнатото? Нужно ли е да го изчисляваме? Как точно да го измерим?
Събраната статистика със сигурност е добра отправна точка:
– Около 4 000 часа про-боно консултации всеки вторничен ден от седмицата в офиса на организацията;
– Близо 130 посещения с консултиране на средно по 10 човека в затворените центрове СДВНЧ Бусманци и Любимец;
– Над 670 съдебни заседания в административни съдилища в България и близо 10 дела в Европейски съдилища, някои от тях ключови и стратегически;
– Над 400 души като индивидуални клиенти и семейства.
И ако бяхме обикновена конкурентно настроена организация, би трябвало да цитирам и преобладаващия брой успешни дела и извоювани победи за промяна на нагласи и политики, което обаче няма да направя. На първо място, защото не са много. На второ място, защото не са може би и толкова важни.
В административно и съдебно отношение повечето от битките ни са загубени и почти невъзможни. Тенденциите в миграционните политики на европейско и национално ниво се отдалечават все повече от класическото разбиране за човешки права, налагайки нехуманни и дискриминационни обществени нагласи към бежанци и мигранти. В началото на своето съществуване през 2009г. като организация се борехме за гласност и внимание по темите за правата на чужденците, след 2013г. и до днес тази тема вече е обременена с толкова противоречия и политически интереси, че нерядко избягваме публичност. През 2009г. излезе емблематичното решение по делото Кадзоев (С-357/09 PPU) на Европейския съд в Люксембург в отговор на първото преюдициално запитване по Директивата за връщането, направено от България, в което категорично се утвърждава правото на свобода чрез ограничителното тълкуване на максималния срок за допустимо миграционно задържане. През 2019г. Директивата за връщането е в процес на поредно преразглеждане с очакване драстично да се засили и разшири приложението на мярката „задържане“ в контекста на европейските политики на връщане и изнесен граничен контрол. На фона на тези политики потърпевши са най-уязвимите, а сякаш работата в защита правата на бежанци и мигранти става все по-трудна.
Но ние не се отказваме да продължаваме да бъдем „ГЛАС“ за тези, чийто глас е все повече заглушаван – за обикновения човек, който се бори за жовота си, пресича с риск граници бягайки от ужаса на репресивни режими, надява се на спасение, търси щастие или просто по-добро съществуване. Гарантиране достойнството и овластяването на мигранта, бежанеца, чужденеца като човешко същество е в сърцето на правната помощ, която предоставяме, и именно това осмисля всички наши усилия, дори когато те не постигат желания резултат, дава ни надежда да продължим, фокусира ни върху целта, заради която съществуваме. Цел, която, вярвам, служи за благото и на нашето собствено общество и битие.
