Екипът ни изразява безпокойство относно наложилата се практика на откази на социални помощи на граждани, ползващи се закрила в страната ни.
Както според Център за правна помощ -Глас в България, ката и според значителната практика на административните съдилища и Върховния административен съд, натрупала се в контекста на обжалвани откази на Агенция „Социално подпомагане“ за отпускане на семейни помощи на лица, ползващи се със закрила по реда на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) или кандидатстващи за такава закрила, разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД противоречи на правото на ЕС. Тази разпоредба противоречи и на самия ЗУБ, който предвижда, че чужденците с предоставена закрила по реда на този закон имат всички права и задължения на българските граждани с изброени изключения и ограничения, въведени със закон.
Съображение 45 от посочената директива гласи, че „[…] с цел да се избегнат социални трудности, е уместно на лицата, на които е предоставена международна закрила, да се осигури адекватна социална помощ и средства за издръжка, без дискриминация в контекста на социалното подпомагане. По отношение на социалното подпомагане, условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, следва да се определят от националното право. Възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице, помощи в случай на заболяване или бременност и семейни помощи за деца, доколкото такива обезщетения се предоставят на гражданите съгласно националното право“.
Член 29, параграф 1 от тази директива гласи, че държавите членки гарантират на лицата, на които е предоставена международна закрила, получаването в държавата членка, която им е предоставила такава закрила, на необходимите социални грижи, както е предвидено за гражданите им.
Срокът за транспониране на Директива 2011/95/ЕС е изтекъл преди 10 години – на 21.12.2013 г., поради което същата е пряко приложима и с приоритетно прилагане пред националните норми, които ѝ противоречат.
С цел за в бъдеще да се избегнат производства по отмяна на откази на Агенция „Социално подпомагане“ на основание чл. 3, т. 5 ЗСПД и съпътстващите тези производства разходи и усложнения, предлагаме следното изменение и допълнение на чл. 3, т. 5 от ЗСПД: към „бременните жени – чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна“ да се добави „както и граждани на трети страни, търсещи или получили закрила в Република България“.
[1] Вж. например решение № 301 от 4.01.2021 г. на АдмС – Сливен по адм. д. № 393/2020 г., решение № 14385 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8924/2016, решение № 13461 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6027/2015 и решение № 15522 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8932/2014 г.