Доклад на Амнести Интернешънъл 2023: Състоянието на правата на човека в света в 155 държави и с призив за действие
В настоящия доклад са представени проблемите, свързани с правата на човека през 2023 г. в 155 държави на глобално и регионално равнище, както и последиците им за бъдещето. Тенденцията е държави и въоръжени групировки да нарушават и заобикалят правилата на войната и расизмът е в основата на някои въоръжени конфликти и последствията от тях. Икономическите кризи, изменението на климата и влошаването на околната среда засягат непропорционално маргинализираните общности. Защитниците на правата на човека, които водят кампании за правата на тези общности, стават мишена на по-широкообхватни репресии срещу т.нар „инакомислие“. Засилва се противодействието срещу правата на жените и момичетата и ЛГБТИ хората. Увеличават се случаите на подбуждане към омраза и друго „вредно“ съдържание, публикувано онлайн срещу някои расови групи. Междувременно напредъкът в областта на изкуствения интелект се използва за ограничаване на свободите и нарушаване на правата на човека. Това са част от общите изводи в доклада.
Тук представяме частта, отнасяща се за България. Пълен текст на доклада в края на страницата.
Определението на престъпленията от омраза беше разширено, така че да включва сексуалната ориентация.
Бежанци и мигрантите са обект на насилствено отблъскване по границите ни.
Условията в психиатричната помощ и социалните в институциите за психиатрични и социални грижи бяха обезпокоителни.
Парламентът прие мерки за засилване на защитата на жертвите на домашно насилие.
Дискриминацията срещу малцинствата остава широко разпространена.
Независими журналисти и медии са изправени пред силен натиск и тормоз, включително от страна на държавни служители.
Независими журналисти и медии отразяващи организираната престъпност и корупцията продължиха да се сблъскват със заплахи, тормоз и кампании за очерняне. Държавни служители и предприятия подадоха множество стратегически съдебни искове срещу участието на обществеността (SLAPP) срещу журналисти и репортери. През март застрахователна компания подаде дело за клевета срещу независими новини уебсайта Mediapool, като претендира за рекордните 1 лв. млн. евро (500 000 евро) обезщетение за вреди, което постави на уебсайта и го постави в риск от фалит.
През април Софийската градска прокуратура публикува скрийншот от личния профил на журналист с източник. Медиите Freedom Rapid Response project нарече това „тревожно нарушение на правото на достъп до информация от източника конфиденциалността на източника“. През същия месец, журналистите Димитър Стоянов, Атанас Чобанов и Николай Марченко бяха от шест съдебни дела за клевета заради техните репортажи за връзки между заподозрян наркопласьор и български полицейски служители. Медийните асоциации публично осъдиха „репресивните и досадни съдебни действия“ срещу журналисти.
През юли парламентът прие промени в Наказателния кодекс, които осигуриха по-добра, макар и недостатъчна, защита на журналистите срещу Съда, включително значително намаляване на глобите за клевета срещу държавни служители. Центърът за медиен плурализъм и медийна свобода определи България като страна с „висок риск“ по отношение на медийната свобода и плурализъм.
Насилие, основано на пола
През юни, мъж от Стара Загора беше арестуван след нападение с нож срещу 18-годишната си бивша приятелка, която получи наранявания, изискващи повече от 400 шева. Местният съд определи раните като „лека телесна повреда“, и решението му да освободи нападателя на 5 юли предизвикаха протести в цялата страна и искания за прекратяване на безнаказаността на домашното насилие. На фона на обществения натиск властите отново арестуваха мъжа на 30 юли и повдигнаха нови обвинения срещу него през ноември.
През август парламентът прие поправки в Наказателния кодекс и в Закона за защита от домашно насилие, с които се разширява правото на защита на хора, преживели насилие в извънбрачна връзка и „интимна връзка“. Групите на гражданското общество разкритикуваха правната дефиниция, според която интимната връзка трябва да е продължила поне 60 дни, за да бъде предмет на закона, докато консервативните групи се противопоставиха на измененията, като заявиха, че те насърчават „джендър идеологията“. Също така през август правителството обяви, че разработва допълнителни мерки за справяне със „скритата епидемия“ от домашно насилие.
ПРАВАТА НА ЛГБТИ ХОРАТА
През февруари Върховният касационен съд потвърди възможността за законово признаване на пола на транссексуалните хора. През юли парламентът измени Наказателния кодекс, за да включи нападения срещу хора поради тяхната сексуална ориентация като престъпления от омраза, и наложи по-строги наказания за извършителите.
Също така през юли Софийският апелативен съд осъди бившия кандидат за президент Боян Расате за хулиганство след 2021 г. – нападение над активист на ЛГБТИ общностния център Rainbow Hub и го осъди на шест месеца условно.
През септември Европейският съд по правата на човека установи, че България не е успяла законно признаване на еднополовите двойки и нарушава правото на хората на личен и семеен живот.
ДИСКРИМИНАЦИЯ
През юли Комисията за защита срещу дискриминация наложи глоба на консервативната партия „Българско национално движение“ в размер на 1000 лв. (500 евро) и им забрани публикуването на съдържание подбуждащо към омраза към етническите малцинства на техния сайт. На сайта си, Комисията описа някои от публикациите им, свързани с реч на омразата и заяви, че правене на обобщения за етнически групи представлява дискриминация, която е забранена от закона.
Също така през юли Комисията за защита срещу дискриминацията заяви, че е разследва случаи, при които на роми се отказва достъп до обществени плувни басейни в цялата страна. През същия месец Прокуратурата разследва проруската партия „Възраждане след като официалният ѝ канал в социалните медии изобрази фотомонтаж на Соломон Паси – бивш министър на външните работи от еврейски произход – облечен в униформа на затворник от концентрационен лагер и който е отведен от нацистки войници, вероятно за да бъде обгазен. Изображението е с надпис: „Ако не ви харесва руският газ, вземете малко от нашия.“
ПРАВА НА БЕЖАНЦИТЕ И МИГРАНТИТЕ
Насилственото отблъскване на бежанци и мигранти, все по-често придружени от насилие, остава широко разпространено по границите, особено с Турция. През март Европейската комисия стартира проект на стойност 45 EUR милиона евро в България с цел ускоряване на процеса на предоставяне на убежище и укрепване на системите за сигурност и наблюдение на границите.
Права на хората с увреждания
През март Комитетът по правата на човека на ООН (КПЧ) заяви, че България е нарушила многократно правата на Валя Лазарова, която е била затворена в дом за социални грижи в продължение на осем години поради интелектуално увреждане и е починала през 2007 г. Комитетът заяви, че България не е успяла да осигури защитата ѝ и че тя е „загубила живота си като пряко следствие от плачевните условия“ в дома за възрастни хора.
През април Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията посети България, за да прегледа напредъка по изпълнението на своите дългогодишни препоръки относно „изключително тревожното“ положение на хората, държани в психиатрични институции и домове за социални грижи. През ноември парламентът създаде временна комисия, натоварена със задачата да предложи законодателни промени, за да се гарантира, че правата на пациентите с психични заболявания са гарантирани в закона.
ПРАВО НА ЗДРАВОСЛОВНА ОКОЛНА СРЕДА
Зависимостта на България от изкопаеми горива остава висока. През януари парламентът гласува отстъпление от плановете за ранно спиране на въглищните централи. През юли парламентът възложи на министъра на енергетиката да продължи проучванията за изкопаем газ в Черно море, което е в противоречие със задълженията на страната по Парижкото споразумение за намаляване на емисиите. Европейската комисия заяви, че България ще трябва значително да засили целите си за възобновяеми енергийни източници, за да отрази амбициозните цели на ЕС в областта на климата и енергетиката.