На 10 април 2024 Европейският парламент одобри т.н. Пакт за миграцията и убежището („Пакт“). Това над-национално събитие с пряко и сериозно отражение върху националните ни политики се посрещна от националните ни институции с безмълвие, дезориентация и вакуум: хронична реакция специално на националната ни администрация, пряко отговаряща за миграционните въпроси.
Тази хроничност все пак буди безпокойство особено поради факта, че България през 2023г изпълни шестмесечен Пилотен проект с Европейската комисия. Пилотният проект се явява предтеча на Пакта за миграцията в действие. Още повече събитията този път не би трябвало да ни хващат неподготвени, тъй като гласуваният Пакт е всъщност продукт на серия от решения, взети през изминалите осем години на европейско ниво.
Пактът представлява пакет от документи предимно под формата на регламенти, което означава, че имат пряко обвързващо действие за страните на ЕС.
Предвид своето съдържание и структура Пактът повдига един основен въпрос, а именно това “историческо” реформаторско споразумение ли е или сделка, позволяваща сериозни компромиси с основните права на мигрантите.
Изключително обезпокоителен е фактът, че в България липсва разбиране и дебат за това какво е отражението на Пактът върху основните човешки права. Същевременно, Пактът съдържа не една обезпокоителни тенденции в тази посока:
- Риск от дерогация на основните принципи за достъп до територия и до процедура за международна закрила;
- Риск от дерогация на основния приницп за индивидуално разглеждане на бежанската история;
- Създаване на предпоставки за засилено де факто имиграционно задържане, включително на деца;
- Ускоряване на процедурите с цел осъществяване връщания на граждани на трети страни, същевременно забавяне и съкращаване на механизмите за ефективна правна помощ, право на ефективен съдебен контрол;
- Засилване на ролята на т.н. трети сигурни страни въпреки далеч не безпроблемния опит с Турция, Либия, Нигер и др.
В Пакта се откроява една сериозна асиметрия между фокуса и ресурсите, от една страна, предвидени в охраняване на европейските граници и липсата, от друга страна, на конкретни визия и изискване към страните членки за създаване на алтернативни легални методи за достъп до територия, за регуларизация на пребиваване в случаите на нередовен статут, за алтернативи на имиграционното задържане. Именно обаче липсата на легални алтернативи благоприятства практиките на каналджийство, които са сериозен риск за живота на самите мигранти и за националната сигурност на държавите членки. Изолираният подход на поредно финансиране на системи за наблюдение и засилване на охраната по границите не може да предложи устойчиво и дългосрочно решение за противодействие на каналджийството и не спомага за ефективно управление на миграционните процеси. Защото едностранчивостта на методите води до моментни решения, където, ако днес статистиката за т.н. „миграционен натиск“ е ниска, утре тя ще бъде отново висока. На този етап изглежда, че Пактът не предлага комплексни решения, търсещи симетрия между сигурност и основните човешки права.
Относно въпроса за компромис с основните права на мигрантите, прави впечатление в процеса за създаване на Пакта липсата на конкретно и ясно адресиране на насилствените отблъсквания по европейските граници. Насилствените отблъсквания са изключително тежка форма на нарушение на основните човешки права, съпровождани от системно насилие и унизителни практики спрямо хората, пресичащи границите. В контекста на тези рутинни насилствени практики, т.н. независим мониторинг за спазване на човешките права, споменат в Пакта, се явява по-скоро като един недостатъчен инструмент, неясно и изключително общо формулиран, с много въпросителни по отношение на ефективното му приложение.
Като цяло Пактът поставя сериозен акцент върху управлението на миграционните процеси по външните граници. България е външна граница на ЕС, с една от най-дългите и комплексни сухопътни граници, а именно границата ни с Турция. Този факт следва да засили в още по-голяма степен безпокойството от липсата на жив, многостранен дебат относно отражението на гласувания преди дни Пакт върху националните ни политики. Липсата на дебат, критичен анализ, липсата на активно отношение и участие на отговорните институции, за съжаление открива едно по-широко поле за популистката реторика.
В следващите месеци ще продължаваме да търсим активно взаимодействие с релевантните институции на европейско и национално ниво, за да повишим осведомеността по практическото прилагане на новите регулации и предстоящия процес на създаване на национален план по тяхното изпълнение.
