В съвместен материал на мрежата PICUM анализираме сливането на наказателното и административното право в контекста на миграцията. Въпреки че, тези два клона на правото служат за различни цели, разграничението им се размива, когато става въпрос за миграционната политика. От една страна, миграционното право, което би трябвало да е административно, се използва за постигане на наказателноправни цели, а от друга страна, държавите все по-често използват наказателното право като инструмент за налагане на миграционни мерки. В настоящия брифинг тези нарастващи тенденции се разглеждат в три изследователски направления, като се вземат предвид политическите и законодателните промени на равнище ЕС и в европейските държави, с акценти България, Кипър, Франция, Гърция, Унгария, Италия, Полша, Испания и Обединеното кралство.
Първата линия на изследване се фокусира върху задържането на мигранти по причини, свързани с „националната сигурност“ или „обществения ред“. През последните години на равнище ЕС се наблюдава сближаване в посока на приемане на задържането на мигранти на тези основания, както е видно от предложението на Комисията от 2018 г. за изменение на Директивата за връщането. На национално равнище интервютата показаха, че в България, Кипър, Гърция, Унгария и Полша е особено трудно да се оспорват решенията за задържане, свързани с националната сигурност, поради липсата на процедурни гаранции и ограничения достъп до класифицирана информация. В Италия и Франция неотдавнашните закони и предложения дадоха приоритет на депортирането и задържането на лица, за които се счита, че представляват заплаха за обществения ред или обществената сигурност, въпреки че понятието не е ясно дефинирано. От тази гледна точка имиграционното задържане се използва за преследване на целите на наказателното право. Това води до създаването на двойни стандарти по отношение на достъпа до гаранции за справедлив съдебен процес в зависимост от националността и миграционния статут на заподозрения и до засилване на вредни наративи, които приравняват мигрантите към престъпниците.
Второто направление на изследванията е насочено към използването на наказателното право за управление на миграцията с цел предотвратяване и възпиране на мобилността на хората. Наред с криминализирането на незаконното влизане или престой, нараства ролята на обвиненията, свързани с контрабандата, насочени както към участниците в гражданското общество, така и към мигрантите. Тази тенденция е особено очевидна в Гърция, Италия и Обединеното кралство, където през последните години рязко са се увеличили наказателните производства срещу водачи на лодки, което води до системно задържане на мигранти, изключването им от процедурите за предоставяне на убежище и нарушения на процесуалните гаранции в административните производства. При този подход не се отчитат вредите, които хората понасят като пряко следствие от политиките за борба с контрабандата, както и фактът, че контрабандата е реакция на граничния контрол, а не причина за самата миграция.
Третото направление на изследванията е насочено към използването на цифрови технологии и изкуствен интелект (ИИ) за целите на контрола и наблюдението на миграцията. Събирането и обработката на лични данни на мигранти от националните органи и базите данни на ЕС заемат централно място в тази тенденция, като данните се използват не само за административни цели, но и за операции по контрол и превенция на престъпността. На равнището на ЕС неотдавнашните законодателни предложения включват няколко елемента, които ще проправят пътя за засилено използване на ИИ и гранични технологии в контекста на правоприлагането в областта на миграцията. На национално равнище поне 15 европейски държави са въвели силно натрапчиви системи за лицево и биометрично разпознаване за масово наблюдение, като тези системи често се използват за засилване на съществуващия граничен контрол и ограничаване на свободата на движение на мигрантите. Чрез открояване на възникващи тенденции и конкретни казуси, настоящата справка има за цел да проучи различни въпроси, свързани със смесването на административното и наказателното право, да разкрие тяхното въздействие върху правата на човека на мигрантите и да предложи по-нататъшни насоки за изследване.
