News

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД реши:

10.02.2020

Семейството на Нарек Оганисян остава заедно в България. Бащата на шестмесечната Марая няма да бъде депортиран в Армения, но и няма да му издадат документи за самоличност.  Какво ознавача това?

Върховният aдминистративен съд (ВАС) утвърждава категоричното право на защита на личния и семеен живот на Нарек Оганисян и обявява за втори път за незаконосъобразни действията на Дирекция Миграция по връщането му в Армения. В същото време обаче българското законодателство не дава възможност животът на Нарек в България да бъде легален и законен. Нарек остава без документи за самоличност с всички произтичащи от това последствия, включително риск отново да бъде задържан и изправен пред заплахата да бъде депортиран. „Следващия път като видя полицай отново ще ми затрепери всичко от страх да не ми поиска документи. Продължавам да съществувам незаконно с надеждата, че един ден... ще ме викнат в Дирекция Миграция, за да ме снимат за лични документи“ – казва Нарек Оганисян.

Нарек Оганисян идва в България на 6-месечна възраст, като целият му съзнателен живот е преминал в България. Той никога не е живял или пътувал до страната си на произход Армения или до трета държава. Към настоящия момент Нарек е на 24 години и от съвсем скоро е баща на малката Марая, но не и по документи, защото самият той никога през живота си не е имал документи за самоличност – парадокс на националното ни законодателство, който засяга не само Нарек, но много хора в неговото положение, невидими за обществото ни.

Решението на ВАС е от 09.01.2020 г.  е и пореден призив на съдебната към законодателната власт за справяне с настоящия законов вакуум по отношение на специфични, но не и изолирани, случаи на лица с неуреден законов статут на територията на страната ни.

Решение 293 от 09.01.2020 г. по дело 8542/2019 на ВАС гласи, че:

По отношение на Нарек Оганисян са налице обстоятелства, които изключват прилагането на принудителната мярка „връщане“, тъй като тази мярка би довела до нарушаване на основното му право на личен живот по смисъла на чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Нарушението на основното право на личен живот е гарантирано от конвенцията право, което органът е длъжен да съблюдава.

 

 „Без законови промени, положението на Нарек, на десетките арменски граждани и на стотици други лица в България няма да може да бъде адекватно адресирано. Това засяга не само чуждите граждани, а сигурността на цялото ни общество“ –  смята адв. Диана Радославова  - директор на „Център за правна помощ - Глас в България“. Центърът работи по случая на Нарек Оганисян от края на 2017 г.  

 През пролетта на 2019 година, „ЦПП – Глас в България“ и група граждански организации, работещи в сферата на човешките права създадоха експертна работна група за изработване на предложение за законодателни промени с цел уреждане статута на определени категории граждани на трети страни, които са в положение подобно или близко до това на Нарек. Редица държави в Европа, включително съседните на нас Румъния и Гърция са въвели законови разпоредби, с които се урежда статута на чужденци, които не притежават документи за пребиваване, но по една или друга причина не могат или не следва да бъдат връщани. Работната група ще се обърне към Омбудсмана на Република България с искане да упражни правомощието си да прави предложения за промени в нормативната уредба с цел отстраняване на причините и условията, които създават предпоставки за нарушения на правата и свободите на граждните.

В доклада на Омбудсмана на Република България за 2018 г. е отразено, че е отправена „настойчива препоръка към министъра на вътрешните работи, в качеството му на член на Министерския съвет (МС), да инициира промени в сега действащия ЗЧРБ, като статусът на тези лица бъде уреден по законосъобразен начин.“ В доклада се казва още: „Апелирах до приключване на законодателните действия от страна на МС и впоследствие от Народното събрание да не се предприемат спрямо тази група лица принудителни административни мерки „връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна. За съжаление органите на държавната власт не предприеха действия по отправените препоръки.“

 

Историята на Нарек Оганисян и интервю с него можете да прочетете тук